Законът за земята в Дания е в 25 страници и с ясни правила, нашият - в 150 страници и без грам политики

Законът за земята в Дания е в 25 страници и с ясни правила, нашият - в 150 страници и без грам политики

Освен да прави „копи-пейст“ на старите закони, админис­т­рацията не може да се справи с нор­мот­вор­чес­т­вото в позем­лените отношения, казва земедел­с­кият произ­водител от 0. Лесово Борис­лав Пет­ков

След като през 2018 година пар­ламен­тът за трети път върна за прераз­г­леж­дане предиш­ния проект на закон за земята — със заръката до една година минис­тер­с­т­вото на земеделието да го преработи из основи, е повече от ясно, че освен да прави „копи-пейст“ на старите закони, админис­т­рацията не може да се справи с нор­мот­вор­чес­т­вото в позем­лените отношения. Затова и на пос­лед­ното си заседание преди Никул­ден правител­с­т­вото за пореден път отложи с още една година проекта за Закон за земята. С мотива — че тек­с­товете не били съг­ласувани с всички бран­шови организации, а те имат кон­к­ретни пред­ложения по проекта.

И за никой не стана ясно — дори за самите земедел­ски произ­водителите, защо през пос­лед­ните 12 месеца тек­с­товете на проекта бяха гледани на работна група само два пъти, но не по същес­тво. И защо се стигна дотам тази „епопея на позем­леното законодател­с­тво да се точи тол­кова години поред. Защото „на прак­тика между предиш­ния Кодекс на земята и сегаш­ния проек­тозакон раз­ликата е в някои запетаи и тук-там под­менени тек­с­тове, докато в него и лип­сва и грам идея какви бъдещи политики ще се прокар­ват в бъл­гар­с­кото земеделие. И дали ще се под­помага едрото интен­зивно земеделие или дреб­ното…“, комен­тира за Синор.бг Борис­лав Пет­ков, земедел­ски произ­водител от Лесово и бивш пред­седател на Бъл­гар­с­ката асоциация на соб­с­т­вениците на земедел­ски земи.

Ето и основ­ните въз­ражение на Пет­ков срещу поред­ния вариант на закон, който ще се прек­роява за пореден път, защото в началото на след­ващия прог­рамен период страната ни наис­тина би тряб­вало да организира позем­лените си отношения по начин, който да отговаря на новите европейски изис­к­вания.

- Г-н Пет­ков, защо бран­шовите организации така остро се въз­п­ротивиха срещу поред­ния проек­тозакон за земята?

–Защото всеки нов закон трябва да носи визията за политиките, които дър­жавата очаква да се случат в сел­с­кото стопан­с­тво след 10 години. А в този проект ние видяхме съб­рани накуп няколко закона, които и сега дейс­т­ват добре и уреж­дат земепол­з­ването в страната и биха могли да същес­т­вуват самос­тоятелно и без това мегаок­руп­няване на отдел­ните закони. Но в същото време той съз­дава и огромни каши, особено по отношение на наем­ните и арен­дни договори, които по никакъв начин не стимулират дъл­гос­роч­ното пол­з­ване на земята и желанието на наемателите да инвес­тират в земята. Пълни липси има и по въп­роса за опаз­ването на сел­с­кос­топан­с­ката продук­ция, където не видяхме нямаше нито един работещ текст. Кому беше нужно тогава да се прави нов закон, след като в него аз не мога да видя нито в каква посока да се движа след 10 години, нито как дър­жавата ще гаран­тира неп­рикос­новеността на имущес­т­вото и произ­вод­с­т­вото ми.

- Какво точно имате пред­вид?

–Ще ви дам пример със законодател­с­т­вото в Дания, не с Холан­дия, защото тя е на свет­линни години от нас и е трудно да се срав­няваме. Но Дания, която е с по-малка територия и население от Бъл­гария, преди няколко години е успяла да нап­рави Закон за земята само в 25 страници, а не в 150 страници като нашия. Но с този закон се решава, че в страната ще се раз­вива земеделие, опаз­ващо окол­ната среда. И ако отворите този закон, ще видите, че още през 2012 година те залагат тек­с­тове, които сега ги виж­даме в новото европейско законодател­с­тво. И днес, когато Съветът на Европа безапелационно реши с проект за рег­ламент, че през новия прог­рамен период дър­жавите ще бъдат задъл­жени да прокар­ват екологични политики, ние не трябва да продъл­жаваме да мерим със стар аршин. Защото е обявен „код чер­вено“ за климата.

И по всяка вероят­ност една от тези прак­тики ще стане и безор­ното земеделие, така наречената no till тех­нология. Ще кажете, че популяризирам тех­нологията, която лично аз прилагам вече трета година. Но законодател­с­т­вото върви в тази посока. И затова е време да съз­дадем закон, който да отговаря на виж­дането ни за това какво земеделие ще прилагаме в след­ващите години. И понеже пър­вите три години са най-критични при съз­дававето на no till полетата, е редно европейс­кото под­помагане да се дава именно затова. В Дания стопаните също са получавали ком­пен­сации за прилагането на екоп­рак­тиките, но след като това е тези прак­тики за заложени като приоритет в законодател­с­т­вото.

- Как трябва да изг­леж­дат позем­лените отношения у нас, за да се прокар­ват подобни политики, според вас?

–Нямам никакво обяс­нение защо в сегаш­ния Закон за земята решиха да прирав­нят арен­дата с наема на земя и защо сложиха таван от 5 години за арен­д­ните договори. От една страна дър­жавата уж иска инвес­тиции в напояване, а от друга се отказва от дъл­гос­роч­ността на тези договори. Та кой фер­мер би инвес­тирал в сис­теми за напояване, ако няма сигур­ност за въз­в­ращаемостта на тази инвес­тиция и не раз­полага с дъл­гогодишен договор за пол­з­ване на имотите? Според мен арен­д­ните договори трябва да продъл­жат поне 2025 години, така че фер­мерите да имат гаран­ция за биз­нес плановете си.

- Админис­т­рацията се пох­вали, че с този закон най-после ще уреди комасацията. Пос­тиг­нато ли е, според вас?

–В така пред­ложените тек­с­тове аз не видях работещ вариант или пък ангажиране от страна на дър­жавата за въвеж­дане на процедури, по които да се осъщес­тви това „уед­ряване“, както са го нарекли. Според мен е важно дър­жавата да заложи задъл­жител­ност при изказ­ването на съг­ласие или несъг­ласие от страна на фер­мерите, които учас­т­ват в даден масив. Ако примерно, се започне комасация, да се пита всеки фер­мер иска или не иска да учас­тва в комасаицята. И тези, които искат земите им да бъдат раз­мес­тени, да се започне работа с тях. А тези, които не желаят, остават в реал­ните си граници, защото така са го пожелали. Лично аз като арен­датор осъщес­т­вих подобна комасация в 5 от масивите, където имам земя. И нап­равих тази доб­роволна комасация между съседите, но ми отне година и половина да ходя по инс­титуциите. Ако законово бъдат раз­писани процедурите и се изпол­зва елек­т­ронизацията, тогава може би и по-бързо биха станали нещата.

Освен това дър­жавата би могла да ти изкупи земята, ако не искаш да учас­т­ваш в дадена комасация, или пък да я замени с имоти от дър­жав­ния фонд. Това са все варианти, които биха помог­нали за комасацията в региони, където хората не желаят да учас­т­ват в подобно окруп­няване на обработ­ваемата земя. Алтер­нативи същес­т­вуват, но е важно дър­жавата да каже ясно дали иска да насър­чава този процес, защото раз­д­робената земя остава един от сериоз­ните проб­леми и неефек­тив­ността на земеделието в страната.

Интервю на Екатерина СТОИЛОВА