Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 209, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Храните, създадени от български гени, са наше “оръжие“ срещу пандемиите

Храните, създадени от български гени, са наше “оръжие“ срещу пандемиите

Храните, създадени от български гени, са наше “оръжие“ срещу пандемиите

Когато Бъл­гария е изпадала в катак­лизми, е излизала от теж­ката ситуация благодарение на продук­тите от соб­с­т­веното земеделие, казва акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съв­мес­тен геномен цен­тър

В условията на пан­демия на преден план изниква проб­лемът: защо бъл­гаринът не може да се пох­вали с добро здравос­ловно със­тояние, в срав­нение с жителите на останалите страни в ЕС. “Храним се със 70% храна — рас­тителна и животин­ска, с “чужд“ геном, а трябва да е обрат­ното — да поемаме 70% храна, съз­дадена от бъл­гар­ски гени, за да имаме по-здрава нация. Причината е във взаим­ната съв­мес­тимост между гените на хората и рас­тенията, расли на земята, на която си се родил“, твърди акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съв­мес­тен геномен цен­тър, съз­даден като обща струк­тура между СУ “Св. Климент Охрид­ски“ и Сел­с­кос­топан­ска академия.

Дей­ността на цен­търа включва произ­вод­с­тво на сор­тове рас­тения, устой­чиви на засушаване и рас­теж в екс­т­ремна среда, причинена от климатич­ните промени, както и съз­даване на биоторове и биопес­тициди за висока кон­курен­тна способ­ност на бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво. Геном­ният цен­тър сега работи усилено за съз­даване на голяма цен­т­рална банка за ДНК от ценни и редки бъл­гар­ски видове рас­тения с икономически и екологичен потен­циал в национален и меж­дународен план. Има вече съз­дадена банка за стари овощни сор­тове, медицин­ски рас­тения и лоза, но тя е непълна и недовър­шена. Същес­т­вуват и специализирани, но малки банки, пръс­нати из инс­титутите на Сел­с­кос­топан­ска академия, като нап­ример тази за генетичен материал от мас­лодай­ните ни сор­тове роза.

“Когато Бъл­гария е изпадала в катак­лизми, е излизала от теж­ката ситуация благодарение на продук­тите от соб­с­т­веното земеделие“, споделя академикът, като прави такова пред­виж­дане и за сегаш­ната ситуация. Той неот­давна издаде книгата си “Живот и наука през моите очи“, в която пред­с­тавя пос­тиженията на бъл­гар­с­ката генетична наука и дава препоръките си за съживяване на сел­с­кото стопан­с­тво у нас, изпол­з­вайки опита на най-напредналите дър­жави. Акад. Атанасов е убеден, че към 2050 г. сел­с­кото стопан­с­тво ще бъде водещ отрасъл в света, а страната ни има всички шан­сове да е сред пър­вите места, заради богатото ѝ биораз­нооб­разие, и заради специфич­ните и редки хранителни и медицин­ски продукти. Но за да се случи всичко това, е нужно сега в условията на “инвазията“ от вносни храни, които измес­т­ват бъл­гар­с­ките, да опазим ДНК и семена на всички наши ценни сор­тове рас­тения, както и на ред­ките ни видове рас­тения и животни в една цен­т­рална генна банка. “Тя може да струва и милиони, но намерят ли се сред­с­тва от радетели на идеята, тя ще е залог за много по-стабилно здраве на бъл­гарите и на раз­витието на страната като прос­перираща в сел­ско стопан­с­кото произ­вод­с­тво“, заг­рижен е академикът. Защото при по-подходящи условия, когато нап­ример много от учените ни, пръс­нати по чуж­бина, се завър­нат тук, те ще намерят непокът­нат генетич­ния материал на нашите бъл­гар­ски сор­тове. Като примерно устой­чиви на засушаване овошки, уникални мас­лодайни рози, извес­т­ните зад граница наши сор­тове пшеница и слън­чог­лед, незаменими пчелни продукти, млечни продукти с прочутия ни бацил Bacillus bulgaricus.

Благодарение на усилията на нашите генетици през 80-те години на XX-ти век 100% от пшеницата ни е била бъл­гар­ска, а сега 3040% е произ­ведена от наши семена, и един­с­т­вено 15% от царевицата, която кон­сумираме, е израсла от бъл­гар­ски семенен материал. Това води и до друг проб­лем — пос­тепен­ното замес­т­ване на мес­т­ните видове с внос­ните и опас­ността много бъл­гар­ски сор­тове и видове напълно да изчез­нат. “Бъл­гар­с­ките семена са нашата сигур­ност и суверенитет“, призовава ученият. “Ние трябва да имаме поне на първо време генетична банка за ДНК от всички кул­турни рас­тения, която лесно може по-късно да се допълва с други видове. Освен етерично-маслените медицин­ски билки, с които сме извес­тни, към тях трябва да добавим всички видове лози, съз­дадените от народ­ната селек­ция ябълки и круши, или устой­чиви диворас­тящи овошки, които не се нападат от болести, защото притежават естес­т­вените механизми за защита“. Полез­ността на тези рас­тения се със­тои в това, че те притежават ензими и вещес­тва с висока антиок­сидан­тна актив­ност, които служат за защита на самите рас­тения, но когато ги кон­сумираме, преминават в нас и помагат на нашите полезни мик­роор­ганизми да опаз­ват здрав­ния баланс в организма ни. Ако не поемаме отвън тези със­тавки, ние започ­ваме да израз­ход­ваме нашите ензими и здравето ни лесно се влошава.

“Когато приемаме по-голям процент внесени храни, се нарушава рав­новесието в организма, който има специфични необ­ходимости в зависимост от мяс­тото, на което сме родени. Този въп­рос е от особено значение при болести и пан­демии, тъй като естес­т­вената защита на организма тогава ни е най-нужна“, смята акад. Атанасов. При заразяване с коронавирус, нап­ример, ние ще имаме по-добра защита, когато сме поемали продукти от засети на наша почва бъл­гар­ски семена. Големи помощ­ници в случая са пчел­ните продукти и прочутите ни млечни храни, съдър­жащи пробиотици от Lactobacillus bulgaricus.

С тези свои виж­дания специалис­тът генетик не отрича вак­сините, нап­ротив, той пред­вижда съз­даването им далеч преди да започ­нат широко да се обсъж­дат. Но е важно, не само дали сме се вак­синирали, не по-малко същес­т­вено е в какво със­тояние на защита се намира нашият организъм, което е в пряка връзка с приема на повече бъл­гар­ски плодове, зелен­чуци, млечни и месни продукти.

Бъл­гария е извес­тна с пос­тиженията на нашите генетици в съз­даването на нови видове рас­тения. След 60-те години на миналия век бъл­гар­с­ките учени селек­ционират сор­тове памук, слън­чог­лед и пшеница на световно ниво. През 1988 г. 3 сорта пшеница взимат пър­вите места при сор­тоиз­пит­ване в САЩ. Нашият хиб­риден слън­чог­лед “Албена“ заема 60% от засетите площи със слън­чог­лед във Фран­ция, пър­вата страна в света по произ­вод­с­тво на тази кул­тура. През 1999 г. Агробиоин­с­титут към Сел­с­кос­топан­ска академия, София, чийто дирек­тор тогава е акад. Атанасов, е определен за цен­тър на вър­хови научни пос­тижения в Европа и изб­ран на първо място от кан­дидат­с­т­ващите научни организации от 13-те присъединяващи се страни към ЕС. “За съжаление, в по-голямата си част нашата сел­с­кос­топан­ска наука не успя да се кооперира с водещите световни универ­ситети и научни звена, повечето от най-добрите ни генетици напус­наха страната и пос­тиженията ни изтекоха във фир­мите зад граница“, споделя ученият.

Въп­реки пропус­ките, академикът е оптимист и според него това може да се поп­рави и да се пос­тиг­нат много по-високи дос­тижения, като се влеят час­тни сред­с­тва в лабораториите за сор­топ­роиз­вод­с­т­вото, както се прави в други страни, и се съз­даде се фонд за научни иновации. Това ще съз­даде условия не само да въз­с­тановим нашето сел­ско стопан­с­тво, но и да го съчетаем с съв­ремен­ните научни пос­тижения. “Можем да се пох­валим, че сме на 4-то място в света по износ на билки, нап­ример от италиан­ски фирми, но ромите ги събират по начин, по който накър­нява нашето биораз­нооб­разие“, обез­покоен е академикът и добавя: “Ние изнасяме суровите рас­тителни и животин­ски продукти, а внасяме преработени храни, което намалява принадената стой­ност, която получаваме, т.е. губим икономически“. Докато една хранителна промиш­леност, съчетана със съв­ремен­ните тех­нологии е в със­тояние да съз­даде преработени висококачес­т­вени бъл­гар­ски продукти и хранителни добавки за износ.

Сиана СИНЕВА, News.bg

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Мениджърът на Манчестър Юнайтед разкри какво е казал на играчите си при 0:2

Мениджърът на Манчестър Юнайтед разкри какво е казал на играчите си при 0:2

Мени­джърът на Ман­чес­тър Юнай­тед Оле Гунар Сол­с­кяер обясни какво е казал на фут­болис­тите си на почив­ката на мача срещу Аталанта. “Чер­вените д…

Прочети още:

Loading...

Свят

Великобритания е пред здравен колапс, 1000 влизат в болница на ден

Великобритания е пред здравен колапс, 1000 влизат в болница на ден

САЩ разрешиха трета доза „Модерна“ и втора „Джонсън и Джонсън“

Расте натис­кът върху бол­ниците в Обединеното крал­с­тво. С близо 50 000 случая н…

Прочети още:

Loading...