Вестник Земя

Пчеларите са в колапс заради зимната смъртност в кошерите

По неофициални данни загиналите семейства са между 150 хиляди и 200 хиляди

Проб­лемът с огром­ната зимна смър­т­ност при пчелите, пос­лед­вала след сухото лято на 2020 година и нападението на семейс­т­вата от кър­лежи (най-тежката напаст вароатозата), пос­тави бран­шът в колапс. Затова и вчера за първи път на мирен протест в София се съб­раха пред­с­тавители на седем от големите пчелар­ски сдружения в страната, които връчиха на минис­търа на земеделието Десис­лава Танева дек­ларация с пред­ложения за спасение на биз­неса.

От лятото на миналата година досега стопаните отчитат необичайно висок процент на смър­т­ност на пчел­ните семейс­тва — между 35 и 40 процента. По неофициални данни загиналите семейс­тва са между 150 хиляди и 200 хиляди. В някои пчелини смър­т­ността тази зима е дос­тигала 80–90%, което означава пълно унищожение, тъй като нор­мал­ният процент на смър­т­ност дос­тига най-много 10%. Проб­лемът със смър­т­ността се засили особено силно, след като на европейско ниво беше доказано вред­ното въз­дейс­т­вие от някои пес­тициди върху популацията на пчелите. Пос­лед­ната година обаче големият проб­лем за род­ните стопани се оказа сушата и нападението на кошерите от кър­лежа, предиз­вик­ващ вароатоза.

Ще припом­ним, че над 85% от кър­лежите на вароатозата се излюп­ват и раз­виват върху тър­теевите ларви, но когато те лип­с­ват, както се е получила миналото лято заради сушата, тогава кър­лежите снасят яйцата си в килий­ките с работ­ническо пило, където би тряб­вало да се излюпят лар­вите на есенно-зимните пчели. Получава се така, че върху пчел­ните ларви се излюп­ват кър­лежи, които понижават жиз­нените фун­к­ции на младите излюпени пчели и те не доживяват до пролетта! От тук идва и изводът, че кър­лежите е тряб­вало да бъдат лик­видирани в пчел­ното семейс­тво още през август 2020 г. преди спирането на тър­теевото пило, за да не нападат работ­ничес­кото и да не отс­лаб­ват зим­ните пчели.

„Дори през 2014–2015 година смър­т­ността не беше така масова, затова всички ние под­к­репяме исканията на колегите си“, посочи за Синор.бг пчеларят от Стран­джа Манол Тодоров, успешно регис­т­рирал стран­джан­с­кия мановия мед като защитено наименование в Евросъюза. Въп­реки че в неговия регион този проб­лем е засег­нал мал­цина, Тодоров смята, че ситуацията в страната е крайно тежка, затова и пчеларите с доказано високи щети би тряб­вало спешно да бъдат под­к­репени — вероятно чрез помощта de minimis, тъй като „минис­тер­с­т­вото няма правно основание за друг вид под­к­репа“. Това пред­ложение е включено в исканията на сдруженията, връчени на земедел­с­кия минис­тър.

По линия на профилак­тич­ната прог­рама за под­к­репа на болес­тите при пчелите Бъл­гар­с­ката аген­ция по безопас­ност на пчелите има право да обез­щетява пчеларите само при нападения от „Американ­ски гнилец“, но тази болест се среща рядко. Бор­бата с вароатозата е включена в Национал­ната прог­рама по пчелар­с­тво, но ресур­сът е минимелен — в раз­мер на 6,4 млн. лв. А при сегаш­ните мащаби на смър­т­ност дър­жавата би тряб­вало да раз­полага с поне 30 милиона лева, за да изп­лати обез­щетения за изм­релите семейс­тва.

От друга страна, стопаните, които изпъл­няват проекти по линия на Национал­ната прог­рама по пчелар­с­тво, са в задънена улица, защото би тряб­вало да регис­т­рират смър­т­ността в БАБХ, а това означава да връщат пари и да премах­ват иден­тификацион­ните си номера върху кошерите, което е другият огромен проб­лем за биз­неса.

„През пос­лед­ните 14 години пчеларите останаха един­с­т­вените земедел­ски произ­водители, които по линия на дирек­т­ните плащания не получават под­к­репа“, припомни Манол Тодоров. И пов­дигна отново въп­роса за под­помагането на сек­тора през след­ващия прог­рамен период. Още през есента на миналата година Тодоров нап­рави пред­ложение до минис­тер­с­т­вото на земеделието при обсъж­дането на Стратегичес­кия план за раз­витие на земеделието до 2027 година задъл­жително да се пред­види схема за под­помагане на опраш­венето като екосис­темна услуга за всяко пчелно семейс­тво, тъй като от опраш­ването зависи и всяка реколта.

Дали и как ще бъдат приети пред­ложенията на бранша след срещата с минис­търа на земеделието тепърва ще раз­берем. Проб­лемите обаче не тър­пят отлагане заради унищожения поминък на стотици бъл­гар­ски пчелари, които с пред­п­риемачес­кия си дух пос­тавиха основата на семей­ний биз­нес в редица изос­танали региони от страната, пише Екатерина Стоилова от Синор. БГ.