Биологичното земеделие подобрява чернозема в Добруджа

Биологичното земеделие подобрява чернозема в Добруджа

Биологич­ното отг­леж­дане на пол­ски кул­тури подоб­рява поч­вата. Лаборатор­ните анализи доказ­ват, че когато чер­ноземът се щади, нарас­тва процен­т­ното съдър­жание на хумус в изтощената земя. Това сподели Милена Мин­чева, която заедно със семейс­т­вото си отг­лежда биоп­шеница в община Генерал Тошево. „Редовно правим лабораторни анализи в Инс­титута по поч­воз­нание „Н.Пушкаров“ и имаме реален пог­лед какво се случва в нашите полета. Подоб­ряването на показателите на поч­вата не става за 1 година, процесът е дълъг. Отдавна сме се насочили към биологично земеделие, като пос­лед­ните 5 години вече имаме и сер­тификат“, споделя чаров­ната дама. Лаборатор­ните проби показ­ват, че в полетата на биопориз­водителите се отчита високо хумусно съдър­жание до 4,6 %. Когато се насоч­ват към биологично земеделие, процен­тът е бил 3. Анализите доказ­ват още наличие на много аеробни и анаеробни мик­роор­ганизми, които доп­ринасят за образуване на хумус.

Интен­зив­ното отг­леж­дане на пол­ски кул­тури е на път да изтощи плодород­ния чер­нозем. За това предуп­реж­дават от години учените от Доб­ру­джан­с­кия земедел­ски инс­титут. В някои части на Доб­ричка област вече почти изчезва поч­веното органично вещес­тво, алар­мира проф. Мар­гарита Нан­кова. Специалис­тът по агрохимия призовава за опаз­ване на национал­ното богат­с­тво. „В световен мащаб има 32 поч­вени групи. С право можем да се гор­деем, че имаме музей на поч­вата на отк­рито, тъй като страната ни притежава 24 поч­вени групи с 276 поч­вени раз­личия. Това е изк­лючително голямо предиз­викател­с­тво по отношение на опаз­ването и екс­п­лоатирането на земята“, споделя ученият. Според проф. Нан­кова е важно всеки един поч­вен тип и раз­новид­нос­тите му да бъдат опазени в автен­тич­ния му вид, за да имаме устой­чиво земедел­ско произ­вод­с­тво.

Опаз­ването на поч­вите има въз­дейс­т­вие върху цялата екосис­тема. „В нашите полета вече имаме див заек, кошути, завърна се пол­с­кото врабче. Ефек­тът е поразителен“, споделя още Милена Мин­чева. Дамата е категорична, че с просто око се вижда раз­ликата в струк­турата на поч­вата. „Всичко това показва, че вър­вим в правил­ната посока. За да произ­веж­даме чиста храна, ние трябва да започ­нем от поч­вата, да не я тровим с химия и да се грижим за рас­тенията. Вкусът, който пос­тигаме, е невероятен. Произ­веж­даме биологично зърно от пшеница, което мелим в каменна мел­ница на брашно“, допълва още стопан­ката.