Вестник Земя

Китай е дал много на света и ще продължава да дава!

Сът­руд­ничес­т­вото между Китай и страните от ЦИЕ в рам­ките на инициативата „Един пояс, един път“ е от ключово значение за всички дър­жави, категоричен е извес­т­ният бъл­гар­ски професор и док­тор на икономичес­ките науки Георги Чобанов. За Радио Китай бъл­гар­с­кият учен комен­тира и пред­с­тавените данни от Дър­жав­ното статис­тическо управ­ление на Китай за икономичес­кото раз­витие на страната и БВП през 2020 г.

- Проф. Чобанов, нека да започ­нем раз­говора с кратък комен­тар на най-прясната новина — изнесените икономически данни от Дър­жав­ното статис­тическо управ­ление на Китай за икономичес­кото със­тояние на страната и за 2,3 % рас­теж на БВП през 2020 г. Ще окаже ли този икономически рас­теж влияние върху раз­витието на светов­ната икономика?

- Раз­бира се, че раз­витието на китайс­ката икономика с бързи тем­пове ще окаже неминуемо влияние и върху цялата световна икономика. Защото Китай е „локомотивът“, а останалите икономики на страните са вагоните, които вър­вят след него! Китай пос­тавя живота и здравето на хората на първо място — и това е в основата на тех­ния прог­рес! Това бе под­чер­тано неед­нок­ратно и в думите на президента Си Дзин­пин по време на новогодиш­ното му привет­с­т­вие. Много важно е да отбележим, че Китай избра изк­лючително кон­с­т­рук­тивна политика за реагиране и справяне с епидемията от коронавируса, като с пълна мобилизация на силите успя да я лик­видира и отх­върли. И това се случи преди всичко, защото Китай пос­тави на първо място живота и здравето на хората, на народа, без да се интересува от икономичес­ките загуби в онзи момент. И това бе тях­ното вър­хово пос­тижение — защото е естес­т­вено, че когато грижата за хората е без­п­рецеден­тна, и икономичес­ките проб­леми се решават по-лесно, хората се отп­лащат, пос­тепенно се увеличава и пот­реб­лението, пос­тепенно и икономиката започва да се съживява и се стигна до повишаването на БВП. Както под­чер­тава и дирек­торът на Национал­ното статис­тическо управ­ление на Китай Нин Дзи­джъ, успехите на китайс­ката икономика са пос­тиг­нати на фона на пан­демията от COVID-19, сериоз­ния спад на светов­ната икономика и услож­нените вън­шни условия. Моето мнение е, че именно това ще бъде крач­ката на Китай, с която страната ще излезе като първа икономическа сила в света. КНР успя да се справи с бед­ността пак по този начин — чрез грижата преди всичко за хората, и продъл­жава със същата си политика. Това ще помогне на страната да продължи по-нататъшното положително икономическо раз­витие.

- Като един от водещите екс­перти в Бъл­гария по въп­росите на икономичес­кото и политичес­кото раз­витие на Китай, моля да споделите мнението си за българо-китайските отношения и по-специално в кон­тек­ста на инициативата „Един пояс, един път“?

- Отношенията между Китай и Бъл­гария са традиционно добри. Бъл­гарите като цяло се отнасят с уважение и сим­патия както към древ­ната китайска цивилизация, така и към пос­тиженията на съв­ременен Китай. За един — от историческа гледна точка — невероятно кратък период от 72 години съв­ременен Китай успя да се превърне от бедна и изос­танала страна във втората икономическа сила в света, като тен­ден­цията е да стане първа! Преди време Уин­с­тън Чър­чил беше казал: „Внимавайте със спящия дракон — когато той се събуди, светът ще се раз­т­ресе!“ А „спящият дракон“ — както Чър­чил нарича Китай — вече се събуди. Събуж­дането на Китай предиз­вика сериозно раз­мес­т­ване в геополитичес­ката струк­тура на света и го превърна от двуполюсен, в триполюсен, с тен­ден­ция за още повече полюси.

Въз­дигането на съв­ременен Китай се пос­реща от светов­ната общ­ност както с надежда и сим­патия, така и със страх или явна и неп­рик­рита неп­риязън. Съв­сем естес­т­вено въз­никва въп­росът: какви са целите, стремежите и намеренията на новопоявилия се гигант? Каква е китайс­ката мечта? Векове наред Китай живя като Под­небес­ната империя, която раз­г­леж­даше себе си като цен­тър на света, а всичко останало — като периферия. Съв­ремен­ното раз­витие на света накара Китай да преос­мисли своята роля в семейс­т­вото на народите.

До голяма степен Китайс­ката мечта сега се свежда до това да покажат, че китай­ците са дали нещо на света. А те наис­тина са дали много! Като се започне от цялата древна китайска цивилизация, която е без­ценен принос в сък­ровищ­ницата на човеш­кото знание, философия и светог­лед. Поведението на Китай по време на раз­лични световни форуми и инициативи се определя до голяма степен от каноните на древ­нокитайс­ката етика на Кон­фуций и на Лао Дзъ — които пос­тулират хар­мония и рав­новесие на противополож­нос­тите. А в рам­ките на човеш­ките отношения това означава толеран­т­ност, взаимно зачитане, урав­новесяване на противополож­нос­тите и миролюбие.

- Проф. Чобанов, според Вас какви въз­мож­ности раз­к­рива мегап­роек­тът „Един пояс, един път“, иницииран от китайс­кия президент, за всички учас­т­ници в него?

- Инициативата на китайс­кия президент Си Дзин­пин „Един пояс, един път“, която той пред­ложи през 2013 г., пред­с­тав­лява инвес­тиционен мегап­роект, който не само въз­с­тановява, но и значително раз­ширява древ­ния тър­гов­ски Път на коп­рината. Този Път на коп­рината още преди 2000 години е свър­з­вал Китай и Европа. Модер­ният път на коп­рината се със­тои от „Икономичес­кия пояс по пътя на коп­рината“ и „Мор­с­кия път на коп­рината на 21 век“, целта на който е да изг­ради тър­гов­ска инф­рас­т­рук­турна мрежа, която свър­зва Азия с Европа и Африка.

В този взаим­ноиз­годен инвес­тиционен мегап­роект Китай влага около 150 милиарда долара годишно в 68-те страни, които са под­писали споразумения за включ­ване на проект към инициативата „Един пояс, един път“.

Модер­ният път на коп­рината е с тен­ден­ция да се превърне в най-голямата световна мрежа за дос­тавки, извър­ш­вани с най-модерната за 21-ви век железопътна инф­рас­т­рук­тура и логис­тика, което драс­тично ще намали тран­зак­цион­ните раз­ходи, а следователно — цените на стоките и услугите.

В тази връзка китайс­кият пос­ланик в ООН официално заяви нас­коро, че макар и пред­ложен и финан­сиран от Китай, Модер­ният път на коп­рината принад­лежи на цялото човечес­тво. Много важно е да под­чер­таем, че той далеч над­х­върля тър­гов­с­кият обмен на стоки, услуги и тех­нологии. Той пред­с­тав­лява всъщ­ност „двупосочно взаимно проник­ване“ на две велики цивилизации — източ­ната (Китай) и запад­ната (Европа).

Сливането на тези две цивилизации ще пос­тави фун­дамента на пос­тин­дус­т­риал­ното общес­тво.

- Какво означава Модер­ният път на коп­рината да мине през Бъл­гария?

- На първо място това означава да се пос­т­рои модерна според стан­дар­тите на 21-ви век железопътна инф­рас­т­рук­тура с високос­корос­тни влакове и модерни логис­тични цен­т­рове, които да пос­тавят Бъл­гария на логис­тич­ната карта към света! Включ­ването на Бъл­гария в Модер­ния път на коп­рината ще е от полза както за страната ни, така и за целия Бал­кан­ски регион и региона на Цен­т­рална и Източна Европа.

- Срещите на високо рав­нище между Китай и страните от ЦИЕ в рам­ките на фор­мата „17+1“: какво е значението им както за Европа, така и за Китай и какво е тях­ното бъдеще според Вас?

- За Европа сът­руд­ничес­т­вото с Китай, наред с икономичес­кия прос­перитет, дава въз­мож­ности и за решаване на редица политически проб­леми.

Срещите във фор­мата „17+1“ между Китай и ЦИЕ, провеж­дани на най-високо правител­с­т­вено рав­нище, дават много големи въз­мож­ности за сът­руд­ничес­тво и особено за финан­сиране на големи инвес­тиционни и особено инф­рас­т­рук­турни проекти. Раз­говорите по време на срещите в този фор­мат досега показаха желанието и на цен­т­рал­ноев­ропейс­ките дър­жави, и на Китай те да продъл­жават. Поради пан­демията от COVID-19 през миналата година такава среща не се със­тоя, но тях­ното бъдещо раз­витие би след­вало да продължи.

Древ­ният път на коп­рината е минавал десетилетия наред през бъл­гар­ска територия, засега остава обаче отк­рит въп­росът дали той и сега ще мине през Бъл­гария!? И това е само един пример за необ­ходимостта и важ­ността за нашата страна от провеж­дането на срещите между Китай и страните от ЦИЕ, на една от които домакин беше и Бъл­гария. По време на домакин­с­т­вото на нашата страна бяха проведени редица биз­нес­срещи и двус­т­ранни раз­говори между бъл­гар­с­кия и китайс­кия премиер. Важно и същес­т­вено е те да продъл­жат заедно с останалите страни от ЦИЕ. Сливането на източ­ната и запад­ната цивилизация пос­тавя фун­дамента на пос­тин­дус­т­риал­ното общес­тво.