Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед17012021

Брой 11, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Продължават опитите на Запада за глобално превъзходство

Продължават опитите на Запада за глобално превъзходство

Кон­с­тан­тин Косачов, пред­седател на Комитета

по вън­шна политика на Съвета на федерацията

Когато се оценяват резул­татите от всяка година, твър­дението, че изтек­лата е продъл­жила традициите на пред­ход­ната се превърна в устой­чиво клише. По отношение на 2020 г. обаче тази фор­мула може да бъде изпол­з­вана само ограничено — тол­кова уникална стана тя за цялото човечес­тво, проваляйки и отлагайки много планове, проекти, мероп­риятия, включително и тол­кова мащабни като Олим­пиадата.

2020 г.: Било е и по-лошо

Без съм­нение, пан­демията от коронавируса стана ключов фак­тор, оказал влияние върху политиката, икономиката, демог­рафията, спорта, кул­турата, върху тем­повете на раз­витие както на национал­ните, така и на глобал­ните рав­нища, без да прави изк­лючения за никого, без да дели дър­жавите на богати и бедни, на демок­ратични, или не много, на лидери и аут­сай­дери. Зап­лахата се запазва, краят на пан­демията все още не се вижда, въп­реки прог­реса в раз­работ­ването на вак­сини, в което Русия демон­с­т­рира своето уверено световно лидер­с­тво, дава определени надежди.

Явно преувеличен изг­лежда изводът на американ­с­кото списание Time, което определя 2020 г. като най-лошата в историята на човечес­т­вото. Нашата цивилизация е поз­навала много по-тежки времена. Затова за нас е тол­кова важен отбелязаният през отминалата година юбилей на Великата победа като напом­няне, че ръкот­вор­ните зап­лахи за обитателите на Земята понякога са много по-страшни от естес­т­вените. Ако срещу вируса в крайна сметка могат да се намерят сред­с­тва с дос­татъчно висока степен на защита, то срещу опитите на отделни дър­жави или алианси да пос­тиг­нат глобално превъз­ход­с­тво, изпол­з­вайки сила, засега вак­сини не са отк­рити.

Москва-Вашингтон: пропастта се задъл­бочава

През 2020 г. не само се запази, но и нарасна сан­к­цион­ният, инфор­мацион­ният, дип­ломатичес­кият и пр. натиск на Запада срещу Русия, което на прак­тика напълно замени традицион­ната дип­ломация. Раз­бира се, основен източ­ник и вдъх­новител на този под­ход стана Вашин­г­тон, където се наложи устой­чив двупар­тиен антируски кон­сен­сус в Кон­г­реса, оказал решаващо влияние върху линията на президента Доналд Тръмп в рус­кото нап­рав­ление.

Той загуби много усилия и време, за да се оправ­дае от обвиненията в сим­патии към Русия, въвеж­дайки нови сан­к­ции срещу нашата страна и наз­начавайки все по-нови и нови яст­реби на отговорни пос­тове. Това не му помогна лично, но отп­рати двус­т­ран­ните отношения в тол­кова дъл­бока пропаст, откъдето зав­ръщането на поне неут­рално рав­нище ще струва години, а може би и десетилетия, и то само при съот­вет­ната воля, при това и от двете страни. По раз­бираеми причини сега, след победата на Джо Бай­дън на президен­т­с­ките избори в САЩ, в това отношение нещата не стоят по най-добрия начин.

Бих казал, че не всичко се свежда към пер­соните — това е причината, поради която не бих смет­нал изборите за нов стопанин на Белия дом за най-важното събитие на 2020 г., поне от руска гледна точка. Проб­лемът има сис­темен харак­тер, но тази сис­тем­ност се зак­лючава не в някакъв “ревизионизъм“ на Русия или в ней­ното поведение, за което обичат да говорят в САЩ, обос­новавайки минимум десет­годиш­ната твърда линия по отношение на Мос­ква. Коренът на проб­лемите е в промените в американ­с­кото вън­ш­нополитическо самосъз­нание. Ако дори в периода на студената война прин­ципно се под­дър­жаха диалогът и стратегичес­кото рав­новесие с един­с­т­вената дър­жава, способна да унищожи Америка, и това беше гаран­ция за взаимна сигур­ност, то сега идея фикс стана осигуряването на абсолютно превъз­ход­с­тво над всеки потен­циален против­ник.

Европа:

провалът на диалога

Ако в отношенията между САЩ и Русия 2020 г. не донесе изненади, както не се очак­ват и през 2021-а, то за вът­реш­ноев­ропейс­ките реал­ности миналата година стана, бих казал, сък­рушителна. Под вът­реш­ноев­ропейски естес­т­вено раз­бирам не взаимоот­ношенията вътре в ЕС, който по навик се именува “Европа“, а цяла Европа — от Лисабон до Урал и Кав­каз. Такова падане на взаим­ното доверие, такъв провал в диалога, и което е още по-лошо — в двус­т­ран­ната заин­тересуваност от него, не е имало от времената на “фул­тън­с­ката“ реч на Чър­чил. И, което е много прис­кър­бно: начело на новия “кръс­тоносен поход“ срещу Русия този път зас­тана именно Гер­мания, която нав­ремето, благодарение на смелата политика на Вили Брандт и реализирането на големия газоп­роводен проект, успя да пос­тигне раз­вед­ряване в отношенията между Изтока и Запада, въп­реки твър­дото противодейс­т­вие на Вашин­г­тон.

Днеш­ните декори са много сходни: отново газоп­ровод, отново натиск от страна на Вашин­г­тон, но този път лицата на власт в Гер­мания изобщо не са онези от края на 70-те години. При това самият Бер­лин се оказа под мощ­ния натиск не само от страна на Вашин­г­тон, но и от гер­ман­с­ката и европейс­ката общес­т­веност във връзка с мащаб­ните антируски кам­пании, в раз­дух­ването на които самият той учас­т­ваше активно.

Западът: “мегафон­ната дип­ломация“ в дейс­т­вие

Трябва да приз­наем обаче, че у Европа не се намериха соб­с­т­вени дип­ломатически инс­т­рументи за решаване на същес­т­вуващите проб­леми. 2020 г. беше годината на провала на европейс­ката дип­ломация, която в арсенала си на източ­ното нап­рав­ление не намери нищо друго, освен сан­к­ции. При това най-голямото унижение за нея дойде не от Изток, а оттатък океана, докол­кото Вашин­г­тон реши вместо европей­ците кой с кого да сът­руд­ничи в енер­гий­ната област и въведе сан­к­ции срещу ком­пании от Стария свят.

Европей­ците бяха във­лечени в кон­ф­рон­тацията срещу Русия без особена съп­ротива от тяхна страна, след това същото се пов­тори и с Китай. Като цяло Западът се превърна в озлобен световен полюс, раз­говарящ с окол­ния свят с езика на нотациите, сан­к­циите и интер­вен­циите, но претен­диращ на правото не само да говори от името на светов­ната общ­ност, но и да съди, и да наказва по соб­с­т­вен избор.

Нарас­т­ващата агресив­ност на запад­ния полюс, все по-честото обръщане към нечис­топ­лът­ните сред­с­тва, към силата на “мегафон­ната дип­ломация“ е свидетел­с­тво не за неговата сила, а за неговата слабост, за загуба на инициативата и лидер­с­ките способ­ности, които му осигуряваха влияние върху светов­ните процеси. Именно затова за Запада стана прин­ципно прев­ръщането на пос­т­съвет­с­кото прос­т­ран­с­тво в един вид поле на битка за цен­ности. Той остро се нуж­дае от победи, от успех по аналогия с края на 80-те-началото на 90-те, когато в САЩ и в Европа цареше еуфория от победата в студената война, както виж­даха ситуацията и тогава, и сега.

Именно затова събитията в Украйна, в Грузия, в Беларус, в Мол­дова, в Армения все по-често се трак­туват не просто като противопос­тавяне на демок­ратич­ните сили над авторитар­ните, а като тър­жес­тво на прозапад­ната ориен­тация над прорус­ката. Отчасти това се оказа тол­кова неочак­вано за Русия, която не раз­г­леж­даше ситуацията по този начин — нашият под­ход беше напълно праг­матичен и неут­рален: сът­руд­ничес­т­вото е изгодно за всички, рус­кият пазар в много отношения е по-привлекателен от претоварения и твърдо рег­ламен­тирания пазар на Европейс­кия съюз, ненамесата във вът­реш­ните процеси е норма и т.н. Нашите съседи обаче неп­рекъс­нато биват пос­тавяни пред избора: или вие гръмко и демон­с­т­ративно преминавате на страната на Запада, или вие нямате бъдеще, а всякакви неп­розападни политици ще бъдат активно третирани, обвинявани в коруп­ция, във фал­шифициране на избори и т.н.

Активът на Русия: вак­сината, юбилеят

от победата,

мирът в Карабах

Очевидно тези процеси ще нарас­т­ват и през 2021 г., но през 2020 г. Русия може да си запише като несъм­нен актив пос­тигането на най-важните договорености за Нагорни Карабах, където беше започ­нала истин­ска война. Несъм­нено, за Русия беше важно да демон­с­т­рира своята способ­ност да бъде арбитър на пос­т­съвет­с­кото прос­т­ран­с­тво, без да дава пред­почитания на нито една от приятел­с­ките ни страни. Важ­ното обаче е друго: това е вероятно пър­вият реален случай за пос­лед­ните години, когато изк­лючително с дип­ломатически сред­с­тва беше спряно кръвоп­ролитие. Да, въп­росът не може да се смята за напълно решен и може да се раз­съж­дава за ролята и намеренията на трети страни в този кон­ф­ликт и в процесите около нашите граници като цяло. От очак­вания от мнозина голям проб­лем за Русия обаче се получи голям дип­ломатически триумф за нея.

Трите най-важни теми от 2020 г. — вак­сината, юбилеят на победата и мирът за Карабах — работиха за ней­ния авторитет в света в тази крайно сложна година. И, което е важно — в това в една или в друга степен учас­т­ваха много хора, като започ­нем от президента на страната и неговата активна дип­ломация, и завър­шим с всеки един от нас, който даде своя принос в противодейс­т­вието на естес­т­вените и изкус­т­вените зап­лахи, който защити паметта за победата над нацизма и истината за историята, които и през изтек­лата година отново станаха обект на нападки и фал­шификации.

(Със сък­ращения, заг­лавието е на редак­цията)

Воен­нос­лужещ от рус­ката армия се вак­синира със “Спут­ник V“

Пан­демията не поп­речи на рус­наците да отбележат подобаващо Деня на победата

Краят на вой­ната в Нагорни Карабах с пос­ред­ничес­т­вото на Русия стана пър­вият реален случай за пос­лед­ните години, когато изк­лючително с дип­ломатически сред­с­тва беше спряно кръвоп­ролитие

България

Икономика

Loading...

Култура

„Искам вашия мъж“ се играе в Сатирата

Режисьорът Влад­лен Алек­сан­д­ров казва: Хората искат да бъдат щас­т­ливи в едно нещас­т­ливо време. Кирил Ефремов, Рада Кай­рякова и Сил­вия Лул…

Прочети още:

Loading...

Спорт

„Сините“ заминаха за Хърватия без новите

Лев­ски замина за лагера в Умаг (Хър­ватия) с група от 25 играчи. Треньорът Славиша Стоянович и новите попъл­нения Звонимир Микулич и Ребин Сул…

Прочети още:

Loading...

Земеделие