Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб26092020

Брой 184, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.67954 BGN1 GBP = 2.14389 BGN1 CHF = 1.81566 BGN
Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Папата: Осъзнахме, че сме в една лодка

Папата: Осъзнахме, че сме в една лодка

Папата: Осъзнахме, че сме в една лодка

Всички сме уязвими и объркани, но в същото време сме важни и потребни един на друг, каза Франциск в молитва на празния пл.“Св. Петър“ във Ватикана

Папа Фран­циск отс­лужи в самота извън­редна молитва “Към града и към света“ (Urbi et Orbi) на праз­ния ватикан­ски площад “Свети Петър“ и се помоли за спиране на пан­демията от новия коронавирус, съобщи сай­тът на Ватикана, цитиран от Епицен­тър. Римокатоличес­ката цър­ква нарече петъч­ното богос­лужение “Извън­редна молитва по време на епидемия“

Като нас­тъпи вечерта. Така започва Еван­гелието, което чухме. От сед­мици вече изг­лежда, че е нас­тъпила вечерта. Огромен мрак се е спус­нал над нашите площади, улици и градове; превзе живота ни, запъл­вайки всичко с една заг­лушаваща тишина и с една мрачна праз­нота, която парализира всяко нещо при неговото преминаване: усеща се във въз­духа, усеща се в жес­товете, каз­ват го пог­ледите. Озовахме се уплашени и изгубени.

Както учениците от Еван­гелието бяхме изненадани от една неочак­вана и ярос­тна буря. Осъз­нахме, че сме в една и съща лодка, всички уяз­вими и дезориен­тирани, но същев­ременно тол­кова важни и необ­ходими, всички призовани да гребем заедно, всички нуж­даещи се от взаимна утеха. В тази лодка сме всички. Като онези ученици, които говорят с един глас и в тер­занието, каз­ват: „Загубени сме“ , така също ние раз­б­рахме, че не можем да вър­вим всеки за своя сметка, а един­с­т­вено заедно

Бурята разоб­личава нашата уяз­вимост и показва онези фал­шиви и повър­х­нос­тни стабил­ности, с които сме си изг­радили нашите прог­рами, проекти, нашите навици и приоритети. Показва ни как сме прис­пали и изос­тавили онова, което под­х­ранва, под­к­репя и дава сила на нашия живот и на нашата общ­ност. Бурята раз­к­рива всички намерения да се „опакова“ и заб­рави онова, което под­х­рани душата на нашите народи; многоб­ройни са опитите да се упои с привидно „спасителни“ привички, нес­пособни да се апелират към нашите корени и да ни въз­вър­нат паметта на нашите въз­рас­тни, лишавайки ни така от необ­ходимия имунитет, за да се справим с нес­годите.

С бурята, падна гримът на онези стереотипи, с които мас­кирахме нашето его, винаги обез­покоени за нашия имидж; и се раз­кри, отново, онази благос­ловена обща принад­леж­ност, от която не можем да се откъс­нем: принад­леж­ността като братя.

Защо се страхувате? Нима нямате още вяра?“. Гос­поди, твоето слово тази вечер ни докосва дъл­боко и засяга всички ни. В този наш свят, който Ти обичаш повече от нас, се бяхме запътили с голяма скорост, чув­с­т­вайки се силни и способни на всичко. Алчни за печал­бата, бяхме погъл­нати от нещата и зашеметени от бър­зината. Не се спряхме пред твоите призиви, не се осъз­нахме пред планетар­ните войни и нес­п­равед­ливости, не чухме вика на бед­ните, на нашата тежко болна планета. Продъл­жихме необез­покоени, мис­лейки си, че ще останем винаги здрави в един болен свят. Сега, докато сме в бур­ното море, те умоляваме: „Събуди се Гос­поди!“.

Защо се страхувате?“ Нима нямате още вяра?“. Гос­поди, ти ни отп­равяш един апел, един апел на вярата. Който не е тол­кова да вяр­ваме, че Ти същес­т­вуваш, а да дой­дем при Теб и да Ти се доверим. В тези Велики пости отеква твоя спешен призив: „Обър­нете се“, „завър­нете се при мен с цялото си сърце“. Призоваваш ни да се въз­пол­з­ваме от това време на изпитание, като време на избор. Не е време за твоята преценка, а за нашата преценка: времето да изберем какво има значение и какво е преходно, да отделим онова, което е необ­ходимо от онова, което не е. Това е времето на обър­нем посоката на живота към Теб, Гос­поди, и към другите. И да можем да вземем за пример многоб­рой­ните другари по пътя, които, в страха, реагираха, давайки живота си.

Това е дейс­т­ващата сила на Духа излята и офор­мена в смели и щедри пос­вещения. Това е живота на Духа способен да изкупи, да валоризира и да покаже, как нашия живот е изтъкан и под­к­репян от обик­новени хора, по прин­цип заб­равени, които не са цитирани в заг­лавията на вес­т­ниците или списанията, нито на големите шоу подиуми, но, несъм­нено, днес пишат решаващите събития на нашата история: лекари, медицин­ски работ­ници, продавачи в супер­мар­кетите, чис­тачите, гледачки, превоз­вачи, силите на реда, доб­ровол­ците, свещениците, богопос­ветените и много, много други, които раз­б­раха, че никой не може да се спаси сам.

Пред страданието, с което се измерва истин­с­кото раз­витие на нашите народи, отк­риваме и изпит­ваме свещеничес­ката молитва на Исус: „всички да бъдат едно само нещо“ (Йоан 17, 21). Колко хора упраж­няват всеки ден тър­пението и вдъх­ват надеж­дата, опит­вайки се да не сеят паника, а споделена отговор­ност. Колко бащи, майки, баби и дядовци, учители, показ­ват на нашите деца, с малки и всекид­невни жес­тове, как да се справят и да преодолеят една криза, прис­пособявайки навиците, вдигайки пог­ледите и насър­чавайки молит­вата. Колко хора се молят, под­насят жер­тви и се зас­тъп­ват за благото на всички. Молит­вата и мъл­чаливото служение: това са нашите победоносни оръжия.

Защо се страхувате? Нима нямате още вяра?“. Началото на вярата е да се отк­рием нуж­даещи от спасение. Не сме самодос­татъчни, сами потъваме: имаме нужда от Гос­под, както древ­ните мореп­лаватели от звез­дите. Нека поканим Исус в лод­ките на нашия живот. Нека му пред­с­тавим нашите страхове, за да ги победи. И както учениците ще изпитаме, че с Него на борда, няма да потънем. Защото тази е силата на Бог: да превърне в добро, всичко онова, което се случва, дори и лошите неща. Той носи мир в нашите бури, защото с Бог живота никога не умира. Гос­под ни предиз­виква и нас­ред нашата буря ни приканва да раз­будим и активираме солидар­ността и надеж­дата, способни да дадат стабил­ност, под­к­репа и значение в тези часове, в които всичко изг­лежда потъва. Гос­под се събужда, за да събуди и съживи нашата пас­хална вяра. Още имаме една котва: в неговия кръст бяхме спасени. Имаме един шлем: в неговия кръст бяхме изкупени. Имаме една надежда: в неговия кръст бяхме изцелени и прегър­нати, та нищо и никой да не ни раз­дели от неговата изкупителна любов.

Гос­поди, благос­лови света, дари здраве на телата и утеха на сър­цата. Ти искаш от нас да не се страхуваме. Но нашата вяра е слаба и сме страх­ливи. Но Ти, Гос­поди, не ни оставяй на произ­вола на бурята. Кажи ни отново: „Не се страхувайте“ , завърши молит­вата си папа Фрин­циск.

България

Икономика

Култура

Актьорът и режисьор Николай Урумов: “Около нас всичко е суматоха“

Актьорът и режисьор Николай Урумов: “Около нас всичко е суматоха“

„Удовол­с­т­вие е да попад­неш в невероят­ния магичен, извън­земен, абсур­ден, смешен, трагичен Радич­ков свят, да се срещ­неш с Радич­ковите герои, т…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Бивш левскар ще взима решенията в ЦСКА 1948

Бивш левскар ще взима решенията в ЦСКА 1948

Главният мениджър на клуба Красимир Балъков разясни поредните треньорски рокади

Глав­ният мени­джър на ЦСКА 1948 Красимир Балъков разясни после…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...