Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет13082020

Брой 153, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.66157 BGN1 GBP = 2.16174 BGN1 CHF = 1.81853 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Ерата на глобалния капитализъм е към края си

Ерата на глобалния капитализъм е към края си

Ерата на глобалния капитализъм е към края си

България се оказа един от рекордьорите, като създаде по-неолиберална капиталистическа икономика от тази на САЩ, с по-голямо неравенство и експлоатация

Проф. Васил Проданов

От „Клуб 24 май”

Какви времена дой­доха, вес­т­никът на светов­ния капитал

да говори с по-ляв език от нашите сис­темни политици, прек­лонили главица и изг­радили хипер­неолиберална капиталис­тическа сис­тема 

Фай­нан­шъл таймс“ е единият от двата най-знаменити вес­т­ника на светов­ния капитал. Повече от 130 години „Фай­нан­шъл таймс“ е водещо идеологическо и аналитично оръжие на капитала. През пос­лед­ните години има дори повече читатели, откол­кото  „Уол­с­т­рийт джър­нъл“. Раз­п­рос­т­ранява се из целия свят и се чете от милиони хора. Както е извес­тно обаче още от древ­ността, „всичко тече, всичко се променя“. През 2015 г. стана соб­с­т­веност на япон­с­ката ком­пания „Никей“. Започна да излиза и на китайски, тъй като там се оказа, че може да има гиган­т­ска аудитория. Но най-интересно е това, което започна да се появява на неговите страници.

Преди сед­мица той пуб­ликува статията „Ерата на нат­руп­ване на богат­с­тво прик­лючи“. Става дума за ерата на глобал­ния капитализъм, започ­нала преди четири десетилетия от американ­с­кия президент Роналд Рей­гън и британ­с­ката министър-председателка Мар­гарет Тачър, тлас­нали света към пос­лед­ната голяма промяна в икономичес­ката парадигма – т. нар. революция на пред­лагането на стоки и услуги.

Най-важна нейна харак­терис­тика стана

намаляването на данъците, свободата на движение и офшоризация на капитала.

В това, макар и със закъс­нение, Бъл­гария се оказа един от рекор­дьорите, като над­мина Рей­гънова Америка и Великоб­ритания на Тачър и съз­даде по-неолиберална капиталис­тическа икономика от тях­ната, с по-голямо неравен­с­тво и екс­п­лоатация. Новородените от раз­пада на социализма и осъщес­т­вили прехода към капитализъм нашен­ски „демок­ратични политици“ се оказаха по-големи католици от папата.

Същес­т­вени харак­терис­тики на неолиберал­ния капитализъм станаха упадъкът на проф­съюзите и нарас­т­ващата мощ на кор­порациите. Наравен­с­т­вото нав­сякъде нарасна ускорено, като скоростта, с която се генерира богат­с­т­вото на единия процент (1 % ) най-богати е по-голяма от всякога преди това в историята. В същото време се проявиха тен­ден­ции на забавяне на икономичес­кия рас­теж. Сред­ната класа в раз­витите западни страни започна ускорено да намалява, в извър­ш­ващата преход към капитализъм Бъл­гария тя се сви като шаг­ренова кожа, а капитализ­мът в глобален план се олигар­хизира.

Сиг­нал за изчер­п­ването на въз­мож­нос­тите на този неолиберален капитализъм стана светов­ната криза от 2008 г., а

от 2016 г. капитализ­мът ускорено започна да нав­лиза във втория етап на тази криза

, изразяваща се в тен­ден­ции на дег­лобализация, рух­ване на доверието към неолиберал­ните политически елити, началото на тър­гов­ски, тех­нологически, инфор­мационни, кибер и валутни войни. В САЩ и Великоб­ритания, където започна въл­ната на неолиберален капитализъм, свър­зана с глобализацията на капитала, се раз­гър­наха алтер­нативни тен­ден­ции на зат­варяне. Тяхно въп­лъщение са фигури като Доналд Тръмп и Борис Джон­сън. Тези тен­ден­ции се проявиха в Брек­зит, в мит­ничес­ките и гранич­ните прег­ради, които американ­ците издигат пред движението на хора и стоки към САЩ.

За „Фай­нан­шъл таймс“ индикатор за това, че епохата на неолиберално нат­руп­ване на капитала си отива, са дис­кусиите при под­готов­ката на пър­вич­ните избори за кан­дидат за президент от Демок­ратичес­ката пар­тия в САЩ, които показ­ват, че се върви към нова голяма промяна от ера на нат­руп­ване на богат­с­тво към ера на раз­п­ределение на богат­с­тво.

Политици и гласоподаватели искат икономичес­ката баница

да бъде раз­п­ределяна по-равномерно между всички

Това се вижда особено силно в позиците, изразявани от Бърни Сан­дърс и Елизабет Уоърън, които имат сходни виж­дания във всичко, като се почне от съз­даване на национална здравна сис­тема, която да лекува всеки американец и се стигне до облек­чаване на гиган­т­с­ките студен­т­ски дъл­гове. И двамата искат по-високи данъци за богатите и много по-строги правила и кон­т­рол над кор­порациите.

Макар много от тези неща да не изг­леж­дат радикални в други части на света, то за неолиберална Америка от времето на репуб­ликанеца Рей­гън и след това и на неолиберализиралия се демок­рат Клин­тън и тех­ните пос­ледователи това е нещо ново. През пос­лед­ните десетилетия и репуб­ликанци, и демок­рати пос­тавяха в цен­търа на дебатите си как да се помогне на пазарите да работят по-добре. Сега в цен­търа на вниманието на демок­ратите е

как дър­жав­ният сек­тор да овладее икономиката и да раз­п­ределя благата по-справедливо.

В тази посока се насоч­ват и някои репуб­ликанци. Такъв е влиятел­ният репуб­ликан­ски сенатор Марко Рубио, който също се надява на президен­т­ска номинация и говори за проб­лемите, съз­давани от акционер­ния капитализъм, както и за необ­ходимост от индус­т­риална политика на дър­жавата. И сред репуб­ликанци, и сред демок­рати расте желанието за много по-строга антимонополна политика и тър­гов­ски протек­ционизъм, за пос­тавянето под политически кон­т­рол на Федерал­ния резерв. Президен­тът Доналд Тръмп иска да го принуди да намали лих­вите, а демок­ратите гледат със сим­патия на така нар. модерна монетарна теория и модерна монетарна политика на пус­кане на повече пари в обръщение като сред­с­тво да реализират своите цели, без да се налага да се вдигат данъците. В Сената е внесен законоп­роект от името на двете пар­тии, с който да се принуди Федерал­ният резерв да обез­цени долара, за да стимулира износа и преодолее сегаш­ните дис­баланси в тър­говията с Китай.

Това, според „Фай­нан­шъл таймс“ е движение към промяна на парадиг­мата на икономическо мис­лене и икономическа политика. Движение е към една нова ера, в която водещ вече е не освободеният от кон­т­рол, водещ до гиган­т­ско зад­лъж­няване, поради неадек­ватни политики на тър­сенето на стоки капитал.  Все по-голяма нужда има от капитал, който освен с печал­бата се съоб­разява със социал­ните и екологически проб­леми, деоф­шоризира се и се под­чинява на изис­к­ванията на дър­жавата.

Наб­людава се пос­тепенно засил­ване на атаката срещу така нар. втора поз­латена епоха (second gilded era) на гиган­т­ско неравен­с­тво и това ще има глобален ефект върху света и пазарите. През след­ващите години ще върви битка за ново прераз­п­ределение на богат­с­т­вото, свър­зана от своя страна с битка между труда и капитала. „Фай­нан­шъл таймс“ говори за

нова битка между труда и капитала

Тя е свър­зана със спиране на намаляване на зап­лащането и ново значително увеличаване на доходите на голямата част от хората. Обър­нете внимание,

вес­т­никът на светов­ния капитал говори за „битка между труда и капитала“

, което няма да чуете от нашите сис­темни пар­тии и политици, които в най-добрия случай като папата сипят обещания как ще помагат на „пен­сионерите“ и „бед­ните“.

Битка между труда и капитала“ е непоз­ната лек­сика за нашите сис­темни политици. Какви времена дой­доха, вес­т­никът на светов­ния капитал да говори с по-ляв език от прек­лонилите главица и изг­радили хипер­неолиберална капиталис­тическа сис­тема нашен­ски сис­темни политици. Във „Фай­нан­шъл таймс“ очевидно работят по-интелигенти хора, виж­дащи противоречията на необуз­дания капитализъм, съз­наващи опас­нос­тите пред капитала и тър­сещи пътища за спасяването му.

Нарас­т­ващото зап­лащане може да намалява кор­поратив­ната печалба, но това е неиз­бежно, смята „Фай­нан­шъл таймс“. Като се има пред­вид, че пот­ребител­с­ките раз­ходи със­тав­ляват 70% от фак­торите, водещи до рас­теж на икономиката, а преходът към така нар. неосезаема икономика намалява капиталовите раз­ходи на час­т­ния сек­тор, то вдигането на доходите на голямата част от населението може да стане чрез повишаване на данъците на богатите капиталисти. И това намира широка под­к­репа сред американ­ците.

..Ерата на прераз­п­ределение на богат­с­т­вото идва и това ще има големи инвес­тиционни след­с­т­вия… Това не е краят на света – ние сме минавали преминавали през цикли на нат­руп­ване и прераз­п­ределение невед­нъж“ – зак­лючава „Фай­нан­шъл таймс“.

Ерата на Рей­гън и Тачър си отива.

Идва времето на прераз­п­ределение на богат­с­т­вото. Такива неща стават и ще стават в Америка и в света, според „Фай­нан­шъл таймс“. Светът ще става друг,  „парадиг­мата се сменя“. Ако това го говори най-големият и извес­тен вес­т­ник на светов­ния капитал, който по прин­цип мисли за капитала, а не за работ­ниците, ако той говори, че парадиг­мата се сменя, че се върви от нат­руп­ване към прераз­п­ределение на богат­с­т­вото, светът наис­тина ще става друг. Дано това влезе и в днев­ния ред не само на сис­тем­ните политици от пар­ламента, но и на водещите медии, които вече три десетилетия играят ролята на пропаган­дни рупори на прехода към неолиберален капитализъм у нас.

Икономика

Експерти: Слънчев бряг никога не е бил толкова празен

Екс­перти: Слън­чев бряг никога не е бил тол­кова празен

Повечето хотели в Слън­чев бряг ще зат­ворят до 10 сеп­тем­ври заради лип­сата на чар­търи и туристи, които пред­почитат сеп­тем­ври и октом­ври за по…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят

Земеделие

Loading...