Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед27092020

Брой 184, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.67954 BGN1 GBP = 2.14389 BGN1 CHF = 1.81566 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) Изгубеният Северозапад

Изгубеният Северозапад

Изгубеният Северозапад

Резултатите от прехода във Видин и региона: Това е областта с най-голяма смъртност, с най-ниска раждаемост и висока миграция. Средната възраст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години

Видин е областта с най-висок относителен дял на лица над 65-годишна въз­раст – 26.4 на сто при среден дял за страната от 19.2 процента

Видин е областта с най-голяма смър­т­ност, ниска раж­даемост, висока миг­рация и т. н. Сред­ната въз­раст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години.

Сред­ната въз­раст във видин­с­ките села е още по-отчайваща с 54.3 години докато средно за страната е 45.9.

Общо взето, във Видин­ско сме на първо място във всичко негативно и сме на пос­ледно място във всичко положително.

Към 15 юни 2011 година жителите на града са 54 218 души или поне така казва ГРАО, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.

Според мен реал­ното население на град Видин е не повече от 25 000 в най-добрия случай 30 000 и то около Коледа и Велик­ден.

В раз­ц­вета си град Видин през 19861988 година е бил около 63 00070 000, но по-възрастните хора каз­ват, че е стигал до 85 00088 000.

Градовете и селата в област Видин са били в своя апогей, като са имали всички пред­пос­тавки за раз­витие като заводи, пред­п­риятия, фаб­рики и т.н.

От близ­ките села са работили в заводите на Видин. Автобус­ният превоз (Дър­жав­ното автомобилно пред­п­риятие – ДАП) е бил раз­вит.

За да си отговорим всички на въп­роса – защо област Видин е пред зак­риване, се опитах да намеря имената на фаб­риките, заводите, цеховете, филиалите и т. н., давали работа на всички.

Хим­ком­бинат, химичес­ките заводи („Видахим“ и др.) и ТЕЦ-ът

Включ­ваше завод за изкус­т­вени влакна, за плас­т­масови изделия и др. И завод за автомобилни гуми. В т. нар. завод за гуми „Видинки“ хубавото качес­тво беше за износ, а останалите гуми бяха за мес­т­ния пазар.

Гумите бяха извес­тни в цяла Бъл­гария и много хора са излизали отпуски от казарамата, влизали са с предим­с­тво при лекари, уреж­дали са си хубави места за почивка и т. н., щом са носили нуж­ната бройка дефицитни гуми.

В този завод е работил всеки втори видин­чанин, около 900010 000 души.

След ерата на комунизма, съд­бата на завода е ясна. Масови сък­ращения, огромни задъл­жения след това приватизация за 2 стотинки и край.

Има много слухове, верни и неверни за пред­ложения за купуване на „Химията“ от големи заводи за автомобилни гуми от типа на „Пирели“, „Фулда“ и т. н., но или тогаваш­ния кмет на град Видин е искал пари под масата или някой от пар­ламента оглавяван тогава от всенарод­ния любимец, особено във област Видин – Иван Кос­тов.

Заводът за металорежещи инс­т­рументи (Завод за режещи инс­т­рументи – ЗРИ)

Преди години видин­с­кият завод за режещи инс­т­рументи произ­веж­даше свредла, рай­бери и зен­кери за вът­реш­ния пазар и за износ, като качес­т­вото им бе срав­нимо с това, в най-добрите пред­п­риятия от бранша у нас и в чуж­бина. Всичко беше сигурно – изпъл­няваше се плана, получаваха се добри зап­лати, хората бяха доволни… Пер­соналът бе около 750 човека. Заводът беше оборуд­ван с вносни съв­ременни машини. За пер­сонала на завода работеше стол за хранене.

Заводът се славеше като едно от прос­периращите пред­п­риятия нав­ремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея, да се адап­тират успешно към новите реал­ности в живота.

Заводът за режещи инс­т­рументи, впос­лед­с­т­вие „Видия-В“, зат­вори врати през 2000 г., две години след приватизацията му. През 1998 г. Минис­тер­с­т­вото на промиш­леността по време на управ­лението на Иван Кос­тов продаде завода на американ­с­ката фирма „Кар­бис“. Платени бяха 820 000 долара. В същото време само готовата продук­ция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият соб­с­т­веник вед­нага продаде част от модер­ните машини, пред­наз­начени за изработ­ване на свредла, зен­кери и рай­бери, след което дос­тави соб­с­т­вени. Не е извес­тно защо „Кар­бис“ се отказа от произ­вод­с­т­вото. Преди това ЗРИ-Видин бе един­с­т­веният завод за видии в Бъл­гария с пазари из цял свят.

Пор­целановата фаб­рика

През 20-те години на миналия век във Видин е имало две пор­целанови фаб­рики „Изида“ и „Бонония“. Пър­вият, или един от пър­вите пор­целани, произ­ведени в Бъл­гария, е във фаб­рика „Бонония“ през 1925 г. Суровините са внасяни от чуж­бина. Тази фаб­рика работеше и при социализма, и след това я сполетя същата участ като гор­ните два завода.

Цигарена фаб­рика “Дунав” (Видин-БТ)

Фаб­риката е с над 120-годишна история и е една от най-старите в Бъл­гария. Правиха някакви опити за спасяване дори и съв­мес­тно дружес­тво „Вида-Табак“ в сръб­с­кия град Парачин, но не можа да избяга от съд­бата си. През 2004 година е обявена лик­видация и отива в архивите и спомените на бив­шите работ­ници и пушачи.

Дър­жавно индус­т­риално пред­п­риятие “Вида“ (ДИП „Вида“)

По извес­тно като „дипа“. Пред­п­риятието същес­т­вува от 1962 година, като до 1990 година преминава през раз­лични тран­с­фор­мации.

До промените през 1989 г. е най-голямото пред­п­риятие в страната за лека кон­фек­ция, с основна произ­вод­с­т­вена гама мъжки и дет­ски ризи и дам­ски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промиш­леност” и на територията на Югоиз­точна Европа.

През 1995 година фир­мата е приватизирана и леко по-леко отиде в небитието.

Жалко за дипа, там шиеха доста качес­т­вени дрехи и ако не се лъжа преди години се шиеха дрехи за бъл­гар­с­кия кон­тин­гент в Афганис­тан.

Випом“ – помпи

Заводът за помпи във Видин е заработил в началото на 50-те години. През 80-те години произ­веж­даше годишно 100 000 помпи, включително за големите дунав­ски пом­пени стан­ции. Екс­пор­тираше 95% от продук­цията си и кон­курираше световни фирми, в т. ч. и “Сигма”.

И други зак­рити заводи, пред­п­риятия и цехове:

Оцетна фаб­рика

Тух­лена фаб­рика

Керамична фаб­рика – „Катюша“

Драгажен флот

Дър­жавни угоителни стопан­с­тва

Дър­жавно автомобилно пред­п­риятие

Дър­жавно стопан­ско пред­п­риятие “Млекоп­реработ­ване” (Млекоцен­т­рала)

Дър­жавно пред­п­риятие за зър­нени храни “Сеп­тем­ври”

Дър­жавно индус­т­риално пред­п­риятие “Тек­с­тилни влакна”

Дър­жавно индус­т­риално пред­п­риятие “Бдин”

Дър­жавно индус­т­риално пред­п­риятие “17 пар­тизани”

Дър­жавно индус­т­риално пред­п­риятие “Украйна”

Дър­жавно пред­п­риятие “Пренос – превоз”

Дър­жавно земедел­ско стопан­с­тво

Дър­жавно стопан­ско пред­п­риятие “Вин­п­ром”

Дър­жавно стопан­ско пред­п­риятие “Бул­гар­п­лод” “17 пар­тизани”

Дър­жавен машинос­т­роителен завод “Георги Димит­ров” (ДМЗ)

Ремон­тен тех­нически завод – филиал на ДМЗ

Трудово-кооперативно земедeл­ско стопан­с­тво “Ернст Тел­ман”

Трудово-кооперативно земедел­ско стопан­с­тво

Трудово-производителна кооперация “Чер­вения сеп­тем­ври”

Трудово-производителна кооперация “Тройка”

Трудово-производителна кооперация “Бор”

Трудово-производителна кооперация “Мир”

Окръжно пред­п­риятие “Автот­ран­с­п­ред”

Окръжно изкуп­вателно пред­п­риятие

Окръжно тър­гов­ско пред­п­риятие

Окръжно тър­гов­ско пред­п­риятие “Топ­ливо”

Пром­ком­бинат “Мико Нинов”

Пром­ком­бинат “Метал”

Промиш­лен ком­бинат “Въз­ход”

Месоком­бинат “Родопа”

Мебелен ком­бинат „Бдин“

Град­ско тър­гов­ско пред­п­риятие “Здрава храна”

Град­ско тър­гов­ско пред­п­риятие “Град­ска тър­говия”

Град­с­ката мел­ница

Шивашка трудово-производителна кооперация “Боян Чонос”

Шив­шко пред­п­риятие – „Димитър Благоев“

Хлебозавод (Град­ско стопан­ско пред­п­риятие “Хлебни изделия”)

Вакуум­ната фаб­рика за произ­вод­с­тво на кон­серви

Завода за строителни кон­с­т­рук­ции “Крум Бъч­варов”

Стопан­ско пред­п­риятие “Сор­тови семена и посадъчен материал”

Научно-изследователски инс­титут по млекар­с­тво

Екарисаж

Машинно-тракторна стан­ция

СМК

БКС

СЕП

АПК

Нар­кооп

Общес­т­вено хранене

Водно стопан­с­тво

ДСО „Кореком

Прис­танищен ком­п­лекс „Видин“

СО МАТ (филиал)

Фаб­риката за безал­кохолни напитки (Лимонадената фаб­рика)

Ремон­т­с­т­рой

Хим­ремон­т­с­т­рой

Вод­с­т­рой

Бирената фаб­рика

Рас­тителна защита

Химическо чис­тене

Град­ско стопан­ско пред­п­риятие “Комунални услуги”

с. Кошава

МПК – Кошава

град Брегово

ДАП

Филиал на завода за помпи от Видин

Аграрно-промишлен ком­п­лекс “Тодор Пет­ров”

с. Антимово

АПК-Златорожие

град Дунавци

Свинеком­п­лекс

Две овцеферми

Две кравеферми

Люп­лна

Дър­водел­ски цехове

АПК

Фуражен завод

Лимонадена фаб­рика

Пос­т­роен цех за произ­вод­с­тво на Пепси но след 10 ноем­ври всичко отиде в историята.

с. Страцимир

Месоп­реработ­вателно пред­п­риятие „Вър­голия“

град Кула

Птицеком­бинат – филиал на „Вър­голия“

Завод за тех­нически каучукови изделия – Кула

Завод „Един­с­тво“ за пресук­ване на коп­рина

Хлебозавод

Млекоцен­т­рала

АПК

Пром­ком­бинат

БКС

Шивашки цех

ДАП

Рас­тителна защита

Военен завод

Слад­кар­ски цех

Лимонадена фаб­рика

Дър­водел­ски цех

Химическо чис­тене

Боза­джийски цех

Кар­тонажна фаб­рика

Печат­ница

с. Цар Пет­рово

Филиал на шиваш­кия цех от Кула

с. Старопатица

Филиал на воен­ния завод от Кула

с. Киреево

Филиал на завода за тех­нически каучукови изделия от Кула

с. Раковица

Леярен завод

Бивш завод за металорежещи машини „Васил Коларов“ – филиал на софийс­кия завод

с. Бой­ница

Филиал на завода за тех­нически каучукови изделия от Кула

ТПК-Боян Чонос

с. Раб­рово

Филиал на завода за тех­нически каучукови изделия от Кула

с. Чуп­рене

Шивашки цех „Асен Бал­кан­ски“

Цех за лимонада

Филиал на завода „Миджур“ от с. Горни Лом

Бубинажен цех

Дър­водел­ски цех

АПК, с раз­вито живот­новъд­с­тво и рас­тениевъд­с­тво, шилеугоителен ком­п­лекс, в който са се отг­леж­дали агнета и са изнасяни в араб­с­ките страни и Италия

МТС, със­тояща се от три трак­торни парка в Чуп­рене, Тър­говище и Средог­рив

Гор­ско стопан­с­тво с дър­водобив

ЛКМ и живот­новъд­с­тво

с. Горни Лом

Завод „Миджур“

град Белог­рад­чик

Завод за телефона тех­ника

Полимерни керемиди „Ведер­ник“

Мебелен завод

Завод „Ведер­ник“

Завод за произ­вод­с­тво на юргани

с. Ново село

Филиал на завода за помпи „Видапомп“

ТПК Ракета

Пред­п­риятие за безал­кохолни напитки „Панема“

Новосел­ска гъмза“

град Димово

Филиал на завода за помпи от Видин

Млекоцен­т­рала

Военен завод

ТПК

Нар­кооп

АПК

ДМЗ

с. Ружинци

Содо-лимонадена фаб­рика

АПК

МТС

Хлебоком­бинат

 

Това не са всички

 

пред­п­риятия същес­т­вували по онова време.

В селата е имало филиали на някои пред­п­риятия и цехове и във всяко едно село е имало ТКЗС-та със зелен­чукови и овощни градини.

Нека да знаем, че много от заводите са имали готов пазар и в по-голямата си част пазарът е бил в СССР.

В днешно време един­с­т­вено се раз­виват гробищ­ните пар­кове. Във Видин има два гробищни парка – старото гробище и новото, а като гледам на къде вър­вим с пълна сила, до 10-на години ще има „най-новото гробище“ тъй като новото вече ще е запъл­нено.

Умиращите са два пъти повече от новородените. 90% от студен­тите не се връщат, а тър­сят препитание в града дето са учили вис­шето си образование, най-често в София.

Като споменах София, трябва също да спомена, че сега в Кос­тин­б­род има повече заводи и пред­п­риятия от всички заводи взети заедно от Западна Бъл­гария.

Пред­с­тавете си само как един завод с 600700 работни места ще раз­д­вижи Видин … но на тоя етап няма как да стане и всичко е в бъдещите ни фан­тазии.

Ивайло Цеков

От vidin-online.com 

България

Икономика

Култура

Актьорът и режисьор Николай Урумов: “Около нас всичко е суматоха“

Актьорът и режисьор Николай Урумов: “Около нас всичко е суматоха“

„Удовол­с­т­вие е да попад­неш в невероят­ния магичен, извън­земен, абсур­ден, смешен, трагичен Радич­ков свят, да се срещ­неш с Радич­ковите герои, т…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Бивш левскар ще взима решенията в ЦСКА 1948

Бивш левскар ще взима решенията в ЦСКА 1948

Главният мениджър на клуба Красимир Балъков разясни поредните треньорски рокади

Глав­ният мени­джър на ЦСКА 1948 Красимир Балъков разясни после…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Loading...