Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет22112019

Брой 227, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76344 BGN ↓ 1 GBP = 2.28624 BGN ↑ 1 CHF = 1.77835 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Млади земеделци правят чудеса с алеопатия и no-till

Млади земеделци правят чудеса с алеопатия и no-till

Млади земеделци правят чудеса с алеопатия и no-till

За да отглеждаш продукция без химична намеса, не е задължително да си сертифициран, казват Йовка и Красимир Костови

Все повече млади хора правят радикална промяна, загърбват гурбета в чужбина и започват всичко от начало, тук, в България. Йовка Колева и Красимир Костов са едни от тях. Днес те смело градят „Зелената градина“ в първомайското село Градина. От около година младата двойка се занимава с биодинамично земеделие. Всичко обаче започва доста по-отрано, когато Красимир решава да се храни здравословно. Цветята пък са страст на Йовка, а днес техните две любими занимания се обединяват в едно успешно земеделие. „От отглеждане на салатки и спанак в саксийки на балкона в Кипър, защото сме живели там 8 години, дойде идеята да се върнем в България, да закупим къща на село с по-голям двор и да отглеждаме собствената си продукция,“ започва Йовка.

По думите й отглеждането на чиста и натурална храна не е отглеждането на биопродукция.

„За да отглеждаш нещо без химична намеса, не е задължително да си сертифициран,“ убедена е младата дама. В своето стопанство тя и приятелят й прилагат технологията no-till, при която не използват копачни машини. „Единственото, което правим е, най-много да се разрохкат с вила горните 4-5 см. Добавяме тор от калифорнийски червеи, изравнява се и се засажда. За някои култури това може да стане още на същия ден. За други, при които е имало повече плевели, слагаме мулчиращо фолио, оставяме го седмици, или може би месец,“ обяснява Красимир.

Важно място в тяхната работа заема и алеопатията, при която се засаждат култури, които взаимно си помагат и не си вредят. „Латинки, невен и тагетис са едни от цветята, които най-много се използват в биоземеделието. Тагетисът е против нематода. Невенът се засажда заедно с картофи и гони колорадските бръмбари или зелевата пеперуда при зелевите култури. Латинките в оранжерията гонят белокрилката. Не помага на 100 процента, но има ефект и то доста добър,“ споделя Йовка.

Зеленчукопроизводителите залагат повече на превенцията при отглеждането на културите, отколкото на третиранията след това. „При биоземеделието и препаратите, които ние използваме, това са натривки от коприва, пелин, люти чушки, тютюн,“ допълва Йовка.

Предпазването на почвата е предизвикателство номер едно, с което Йовка и Красимир успешно се справят.

„Ние използваме силажни фолиа за стабилизиране, които стимулират растежа на плевелите, но като излязат на повърхността, след това няма светлина, умират и се разграждат. По този начин се стремим да предпазим почвата от ерозията,“ обяснява Красимир. Друг трик, който използват по препоръка на съсед с богат опит в оранжериите, е заменянето на поцинкованата тел с френски корди. „Използват ги във винопроизводството във Франция. Те са UV стабилизирани. Имат 15 години гаранция. Не ръждясват. Имат по-добри механични свойства от поцинкованата тел. Залагаме много и на засенчващата мрежа, която играе двойна роля – и против пеперудата, и жаркото слънце,“ твърди младият мъж.

Двамата залагат също на концентрирания компост, тип хумус. „Решихме да си правим наш, собствен, като използваме десетина различни материала – от слама до прясно окосена трева, всички отпадъци от градина, остатъка от кафето, изсушени черупки на яйца, банани. Всичко това се прави на различни нива. Като активатор използваме руски продукт,“ обяснява Красимир. Между студения и горещия компост, те избират по-бързия вариант. „Студеният може да отнеме до две години. Горещият компост е възможно да стане за около 2 месеца в зависимост от регулирането на температурата, въздуха и влажността. Не е нужно да бъде на закрити пространства, но е по-удобно. Планираме да направим навеси и там да бъдат селектирани в различни клетки в различните статии на компостиране,“ обяснява Красимир.

В стопанството са внедрили и капково поливане, защото е по-удобно и пести време. „Целият парцел без оранжериите сме го разделили на 4 еднакви парцела – 20 м на 18,5 м. Лехите са стандартизирани по 75 см, 25 см са междуредията. Всичко е направено така, че да могат да се разделят и отделните сектори с кранове, както и всяка леха поотделно си има кранче,“ обяснява Красимир.

В началото садят подарени семена от приятели, които се занимават с биоземеделие. „В момента си купуваме семена от биоземеделци като нас. Една наша приятелка, която е доброволка във ферма в Ирландия, също ни праща семена. Последно ни беше пратила азиатски салати и зелени растения като бакчой, татсой, мизуна. Друга култура, която е интересна на пазара, е манголд, още му викат лъжлив спанак,“ споделя Йовка.

Слабост са им спанакът и салатите, от които имат над 9 вида. Експериментират с романеско, калабрезе, кейл.

„Продукцията си реализираме на Фермерски пазар „Натурално“ в град Пловдив всеки петък. Правим също преки доставки до Асеновград всяка сряда,“ обяснява Йовка.

Бъдещите им планове са смели, като част от тях е закупуването на дехидрататор. „С него част от продукцията, която не може да бъде усвоена, да бъде консервирана във вид на подправки, сушени зеленчуци и плодове. Плановете ни са догодина да имаме и трета оранжерия. И да имаме място, където да можем да си отглеждаме разсада,“ планира младата двойка.

Майсторлъкът да пребориш без химия вредителите по зеленчуците

В нашата зеленчукова градина залагаме повече на превенцията при отглеждането на различни култури, отколкото впоследствие на третиранията, коментират производителите Йовка Колева и Красимир Костов за Агри.БГ. В своето стопанство в първомайското село Градина двамата млади се придържат към биодинамичното земеделие. Залагат на технологията no-till, при която почвата не се обработва механично, както и на алеопатията, при която се садят култури, които взаимно си помагат. „Латинки, невен и тагетис са едни от цветята, които най-много се използват в биоземеделието. Тагетисът е против нематода. Невенът се засажда заедно с картофи и гони колорадските бръмбари или зелевата пеперуда при зелевите култури. Латинките в оранжерията гонят белокрилката,“ разказва Йовка.

Тази година тя е била неприятно изненадана от кубинска мана при краставиците. Прави проверка из старите книги и открива, че в този случай помага колоидната сяра. „Аз не можах да намеря колоидна сяра, затова се обърнах към друг вид сяра – наносяра. Пак е акарицид и фунгицид, използван хиляди години от хората, занимаващи се със земеделие. И проработи. За брашнеста мана пък помага много хлебната сода,“ обяснява зеленчукопроизводителят.

За подхранването на доматите в стопанството младата двойка използва хлебна мая. Друго, което правят, е шербетът от животинска тор, най-вече от крави и коне. Подхранват също с настойка от коприва, която може да се прилага както листно, така и в почвата. „Друго нещо, което работи, е олио от дървото нийм. Произхожда от Индия. То е против всякакви гризещи насекоми, като колорадски бръмбари, гъсеници, земни бълхи, листни въшки. Но трябва да се прилага преди масово нападение, иначе няма да има ефект,“ убедена е Йовка.

За брашнеста мана при краставиците, както и за подхранване на домати, патладжан и пипер, производителите използват комбинация от йод и прясно мляко, което задължително трябва да е обезмаслено или с много ниска масленост. Идеята е да не пречи на фотосинтеза, защото се използва като прилепител. „Друго добро попадение е, че засадихме спанак на реда с граха. Грахът образува в почвата азотни капсули, които след това всички зеленолистни могат да ги използват за растеж,“ споделя своя опит Йовка.

В градината използват капково напояване, не само защото е по-удобно и бързо, а и защото откриват как с негова помощ могат да държат поповото прасе далеч от картофите. „Видяхме каква огромна разлика имаха нашите картофи, които са поливани с капково напояване, и картофите на комшията, който полива на вада. Нашите картофи почти не бяха наядени от попово прасе поради факта, че те бяха в дупка, мулчирана със слама, и поливани капково. Около самата дупка на картофа няма вода и пръстта не е рохка. Така на поповото прасе му е много трудно да пробие и да влезе,“ коментира младата дама.

Йовка и Красимир прибягват още до услугите на натривки от коприва, пелин, люти чушки, тютюн. Пречка за тях е, че в България трудно се намират такъв тип готови биопрепарати, затова си ги приготвят сами. Учат се от проба – грешка. Понякога успяват, понякога – не, но така трупат безценен опит.

Екатерина АРСЕНОВА, Агри.БГ.

България

Икономика

Пак спорове възпитава ли водачите системата бонус-малус

Пак спорове възпитава ли водачите системата бонус-малус

„Спирането на войната по пътищата не може да се случи с еднократно действие. Бонус-малус системата е въведена в Англия преди 100 години и тя...

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят