Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб16022019

Брой 286, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73574 BGN1 GBP = 2.22392 BGN1 CHF = 1.72017 BGN
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Чудото да правиш агробизнес в България

Чудото да правиш агробизнес в България

Отчаяните битки на шепа организации в областта на градинарството с родната администрация

От две години 17-те членове на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) водят невъобразима по своята абсурдност битка с администрацията на министерството на земеделието, за да докажат правотата си във връзка с нормативната уредба, имаща за цел да даде поне минимална подкрепа за фермерите от сектор „Плодове и зеленчуци“. Става въпрос за Националната стратегия за устойчиви оперативни програми, по която организации на производителите получават подкрепа по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието с цел насърчаване на сдружаването на земеделските производители, посочи за Синор.БГ Чавдар Маринов, председател на БАОППЗ.

От декември 2017 г. досега браншът не е получил адекватен отговор за проблемите, свързани с това подпомагане, затова и от асоциацията обявяват стачна готовност с искане на оставката на ръководството на министерството на земеделието, което според тях не провежда никакви политики за развитието на овощарството и зеленцукопроизводството в страната. Нещо повече, блокира всякакво начинание за реална подкрепа.

Сагата се точи още от 2017 година, когато през септември месец пет организации на овощари и градинари подават документи за подпомагане по тази стратегия. Проектите са на стойност 10 млн. лв., като подпомагането не е голямо – представлява 14,1% от оборотите на тези организации, като основната идея е земеделците да се обединят за покупка на трайни насаждения и оборудване за изграждане или реконструкция на оранжерии, така че едно от най-разпокъсаното земеделско производство да излезе на печалба. Този тип проекти са дългосрочни и продължават между 3 и 5 години.

Големият проблем за фермерите се появява през декември 2017 г., когато от министерството на земеделието „утвърждават промяна в Националната стратегия за устойчиви оперативни програми, като се определят лимити за всяка една от допустимите дейности за подпомагане спрямо общата сума на проекта. Браншът обаче не е информиран за тази промяна.

Според тези поправки за създаване на нови насаждения подпомагането пада на 30% от общата стойност на проекта; за покупка на специализирани земеделски машини — максимум до 20%, за изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии — максимум до 30%, за инвестиции за напоителни съоръжения и оборудване отново 30 %, за инвестиции за изграждане на съоръжения за защита от градушки и от щети, нанасяни от диви животни и птици — максимум до 20%.

Новите изисквания на практика обричат всички подадени пет проекта на провал, защото тези изисквания не съществуваха преди подаването на проектите“, обясни Маринов. След многобройни срещи с администрацията ръководството на браншовата организация постига успех с отмяна на тези лимити, което става през януари 2018 г. Така работата по петте проекта продължава с изгледи за успех.

Четири месеца по-късно обаче, през април 2018 г. същото министерство прави промени в наредба 11 от 2007 г., „ които са абсолютно неприемливи за бранша и което е още по-зле – те не са били обект от обществено обсъждане“, посочи Маринов. С тези изменения „извън обхвата на подпомагане остават инвестициите за трайни насаждения и изграждането и реконструкцията на оранжерии“, което за пореден път поставя бранша в недоумение защо се орязва основна подкрепа за организациите, коментира председателят на асоциацията. Защото това изключване от подпомагането слага край на надеждите на останалите одобрени организации да кандидатстват като предишните пет.

В същото време решението на агроминистерството противоречи на всички европейски регламенти, затова и от БАОППЗ продължават битките с администрацията. „В поредица от писма от организацията питат „как е възможно министърът на земеделието да извади от допустимите разходи създаването на насаждения и СМР и оборудване на оранжерии – основни инвестиции за ръст в производството — та нали в Националната стратегия на стр. 39 същия този министър ги е одобрил и разписал подробно, след което същите са одобрени от ЕК. Това противоречие ли е, некомпетентност ли е, умишлено действие ли е..?“ Повече от 10 месеца те задават тези въпроси с писма, адресирани до агроведомството. Накрая през есента на миналата година във ведомството се провежда среща, на която присъстват 12 от членовете на БАОППЗ. И тогава чиновниците от министерството се съгласяват, че изваждането на трайните насаждения и оборудването за оранжерии противоречи на европейското и българско законодателство, припомни Маринов. На тази среща е обещавано българското министерство да информира Европейската комисия по казуса и след нейния отговор да дадат съответната информация на БАОППЗ.

От тогава досега обаче ние нямаме отговор от министерството, въпреки че сме сигурни, че във ведомството е получено становище от ЕК и то е в наша полза“, обясни председателят на асоциацията. Именно затова и асоциацията съвместно с други организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ ще насрочат протести с искане да се промени коренно отношението към този вид производство.

Защото докато в другите европейски държави подкрепата е очевидна, у нас всичко е само демагогия, посочи Маринов. И даде за пример практики от други водещи в областта на овощарството държави, които са на светлинни години преди нас.

Едни от най-големите кооперативи са позиционирани в Италия, където организациите на производители на плодове и зеленчуци имат над 4 000 членове (Мелинда, Трентина, Ассомела и др.). Всеки член е създал и/или модернизирал своето стопанство по ПРСР, като не им е налаган такъв общ лимит, а всеки член се третира като индивидуален субект. В обратния случай, би означавало че всеки е получил подпомагане от 250 евро, което е несериозно. Там дори няма ясна граница между градините на отделните членове, всички са покрити с мрежи против градушки, отглеждат от 4 до 5 сорта, като разполагат с обща инфраструктура, общ инвентар и общи машини за обработка на земята. Съхранението на продукцията е в обща база, като ползват единно-централизирано счетоводство.

Подобна е ситуацията и в Холандия, където степента на организираност на индивидуалните земеделци е близо 100% (за сравнение у нас е едва 5 %). Германия 80 % също е показателен пример за развитието на организациите на производители. Държави, като Румъния, Полша и Гърция успешно прилагат модела на сдружаване чрез организации на производители. Никъде в ЕС няма подобни критерии, които са в ущърб на земеделските производители.

Наложително да отбележим, че бъдещето на уязвимите сектори – „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“ при производството, маркетинга и реализацията на продукцията е единствено и изцяло в ръцете на Организациите на производители. В Европа да си член на подобна структура е престиж, пример за подражание и най-важното е, че това е доказателство за доброто име на производителя и ясна гаранция за реализацията на произведените от него продукти. Практиката у нас сочи за загуба на доверие в институциите, разпадане на неукрепналите организации на производители на плодове и зеленчуци, а от там и трайна загуба на интерес от ЗП за подобни обединения.

Затова от БАОППЗ предупреждават, че „ако не се вземат адекватни мерки по всичко казано по-горе, ще има трайни и необратими последствия върху производството на плодове и зеленчуци в страната, а това ще рефлектира и върху конкурентоспособността на българските земеделски производители на международните пазари“.

Екатерина СТОИЛОВА, Синор.БГ

България

Икономика

Култура

Спорт

Георги Дерменджиев подписа договора си на „Герена”

Георги Дерменджиев подписа вчера официално договора си като треньор на Левски в офисите на клуба на „Герена”. Специалистът парафира своя кон…

Прочети още:

Loading...

Свят