Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря08042020

Брой 67, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.79681 BGN ↓ 1 GBP = 2.22019 BGN ↓ 1 CHF = 1.84826 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Колко очакват колапс на цивилизацията ни?

Колко очакват колапс на цивилизацията ни?

Симеон Николов

От „Клуб 24 май”

Тези дни във Франция се появиха резултатите от едно изследване, проведено през октомври 2019 г. в 5 държави: Франция, Великобритания, Германия, Италия, САЩ, относно представите в десния и левия спектър за предстоящ срив /колапс/ в обществото.  Какво ще бъде поведението на хората? Ще следват ли солидарния принцип като в извънредна ситуация, или всеки ще спасява самостоятелно себе си и близките си, като ще оцелеят най–силните? В основата на идеята очевидно е въпросът на Jared Diamond от книгата му „Колапс” от 2005 г.: „Защо обществата оцеляват или загиват?“ Мнението, че „цивилизацията, която познаваме, ще се срине през следващите години” споделят 71% от италианците, 65% от французите, 56% от британците, 52% от американците и 39% от немците. В Германия привържениците на крайно дясната „Алтернатива за Германия” са по–убедени от левите в предстоящ колапс на цивилизацията ни – 57% срещу 47%. В управляващите ХДС/ХСС този процент е 31, а при социалдемократите – само 23%. Във Франция привържениците на левите /76%/, тези на десните  /74%/ и дори на консервативните /71%/ не се отличават много едни от други. Единствено в партията на президента Макрон тези очаквания се споделят само от 39% от хората. Във възрастово отношение е показателно, че в Италия например 83% от вярващите в колапс на цивилизацията са сред по–младите от 35 години, докато във Франция по–високият процент е сред хората над 65 годишна възраст. В зависимост от образованието се оказва, че 73% от тези, които нямат висше образование вярват в теорията за срив на цивилизацията. По отношение на срока, в който ще настъпи очакваният срив – 20 години, най–големи песимисти се оказват французите – в този срок вярват 35% от тях, следвани от италианците −  29%, немците – 22%, американците – 19%. Вероятното обяснение е в пословичния песимизъм на французите. Изследването очертава и очакваните сценарии, като се прави разлика между  привържениците на обяснението, че причините са в „заплахата от климатичното затопляне и консуматорските тенденции” или в „неконтролираната миграция и граждански войни”. В Германия и Франция, съответно 17 % и 15% вярват, че неконтролираната миграция ще е причината, докато в САЩ само 7% твърдят това. В останалите страни вярват, че климатичното затопляне и прекомерните консуматорски тенденции ще са в основата на причините за срива, като процентът на защитаващите тази теза се движи от 27% във Франция до 36% във Великобритания. Гражданска война, съответно ескалация на напрежението като причини за колапс  очакват 15% от американците и 14% от немците и французите. Представите за обществото след колапса във Франция  се очертават в две групи. В електората на десните и крайно десните партии най–често се среща сценария за белязано от стрес общество, в което активността на човека ще е насочена към собствено оцеляване. Другият сценарий е на «общество, което ще може да се задоволява със скромни средства, да се върне към селското стопанство, а в   консуматорската сфера да се ограничи до най–важните нужди». Изнесени са още много данни, които дават повод за сериозен размисъл и изводи. Смущаващ обаче е високият процент на споделящите апокалиптични представи за бъдещето на част от западноевропейските общества. Ниският процент на такива очаквания в Германия например може да се обясни със стабилната икономическа ситуация. Симптомите на разпад на обществените очаквания в други страни вероятно се дължи на загуба на доверието в политическата система, отчуждението на управляващите елити от проблемите на хората,  а сред партийните привърженици – в сериозния обрат, който настъпи в някои партии и изземването на инициативата от нововъзникнали десни такива. Основна причина и в двата случая обаче е хаотичното състояние на света и очакваната промяна на световния ред. Съмнително е обаче, дали използваната методика на изследването води до реалистични резултати. В основата са заложени ограничен кръг опасения от днешни и очаквани заплахи, но техният действителен спектър е много по–широк и това е видно от някои други изследвания с далеч по–реалистични резултати.

България

Икономика

Култура

Спорт

Стилиян Петров обмисля за президентския пост в БФС

Стилиян Петров обмисля за президентския пост в БФС

Следващите няколко месеца мога да дам финалното си мнение, заяви една от легендите на българския футбол

Една от легендите на българския футбо...

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Десислава Танева: Отваряме фермерските пазари!

Десислава Танева: Отваряме фермерските пазари!

Фермерските пазари отново ще заработят в условията на извънредното положение. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев подписа заповедта...

Прочети още:

Loading...