Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет27062019

Брой 121, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.72138 BGN ↑ 1 GBP = 2.18277 BGN ↓ 1 CHF = 1.75995 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) Силата на един емблематичен съзидателен човек

Силата на един емблематичен съзидателен човек

Спомен за стопанския, земеделски и кооперативен деец Емил Димитров

Споменът за делото на Емил Тодоров Димитров и смелостта му да го защити е светъл пример.

Димитров, макар и стопански ръководител от регионално ниво, е от тези личности, които не побират живота и далата си в определена рамка и със своите идеи и идеали оставят пример за подражание. Позволяваме си да напишем думи на възхвала и признание за човека, чийто живот и дейност са осеяни с неимоверни трудности и превратности.

Животът на Емил Димитров до последния му ден е нелек. Той става жертва на своето верую и това е толкова несправедливо, въпреки че цялата му дейност е изпълнена с постоянни усилия и неимоверен труд в името на Отечеството, в разкриването на богатствата на българската земя, във възможностите на трудово-кооперативното стопанство (ТКЗС) и в частност на животновъдството.

Емил Димитров е роден на 17.02.1939 г. в с. Гюртич, Белоградчишко, в семейството на обикновени трудолюбиви родители. Четири личности оказват влияние върху неговото развитие - дядото му по бащина линия Димитър Андреев, участник в Септемврийското въстание (1923 г.), осъден на смърт. За изпълнение на смъртната присъда е трябвало да придвижат арестуваните до гр. Белоградчик. Но по пътя се получава, за щастие, разпореждане от центъра (София) да бъдат разстреляни само ръководителите на въстанието. Така се избягва смъртта, но не и два пъти затвор по повдигнато обвинение, че неговият дом е бил скривалище на оръжие за въстаниците. На второ място силно влияние му оказва неговият баща Тодор Димитров, който успява с други 20 членове на сдружението от селото да създаде преди 9 септември 1944 г. всестранна взаимоспомагателна кооперация, която да обслужва потребностите на селото и животновъдната ферма в селото, за защита от лихварите и търговците. За просъществуване на кооперацията баща му е работел без заплащане като касиер-счетоводител цели 11 години. На трето място, влияние му оказват преподавателите от Института за преподготовка на селскостопански кадри, най-вече проф. Райчев, и проф. Дянков. И на четвърто място - неговият по-голям брат Евгени.

На Емил Димитров след завършване на средно образование възлагат

да бъде ръководител на младежка селскостопанска бригада в родното му село.

Формирането на тази бригада беше в отговор на призива на Централния комитет на ДКМС за участие на младежта в селскостопанските работи. В бригадата се включват 20 човека - младежи. По много селскостопански производствени показатели тя е заемала водещо място в областта. След двегодишно ръководство на бригадата е приет чрез кандидатстване за студент в Зооинженерния факултет на тогавашната Селскостопанска академия - София. За да се подпомогне финансово Димитров през свободното студентско време работеше в студентската столова (менза). След завършване на висшето зооинженерно училище заедно с неговия колега по ветеринарна медицина Стефан Стефанов по тяхно желание заминават като млади специалисти в с. Гогудка, Кърджалийски окръг. След двегодишна работа се премества в с. Шабла, Добричко, а след това в с. Алино, Самоковско. В село Алино попада при много добър председател-агроном на ТКЗС - Тодор Бодуров, който има добри успехи в растениевъдството, но трудности и загуби в животновъдството.

Двамата селскостопански ръководители правят сериозен анализ и план за развитие на всички направления на ТКЗС в с. Алино, включително и в различни направления на животновъдството. За три години са получени добри резултати във всички селскостопански отрасли и животновъдството вече не е губещ отрасъл. Това става основание Бодуров да бъде възнаграден като бива преместен в Софийския окръжен съвет, а Емил Димитров е изпратен да се помъчи да реши някои задачи в животновъдството на с. Петърч, Софийско. След две години работа в село Петърч Димитров бива преместен в Окръжния народен съвет - София. Но не минава много време и ръководните органи на окръга отново го връщат в с. Петърч, но вече за председател на ТКЗС. В този втори мандат на Димитров в с. Петърч се извършват големите начинания.

Редуват се успехи не само в растениевъдството, но и в животновъдството.

Направени са много стопански сгради на изгодна цена с бракувани материали от Кремиковци. В с. Петърч си дават среща отново с ветеринарния лекар Стефан Стефанов, като си подават дружеска ръка за работа и за решаване на големите задачи в селското стопанство. При решаване на много въпроси на селското стопанство Димитров се съветва и държи връзка със селскостопанските научни работници от Селскостопанската академия. Резултатите се явяват налице. Безплодието на животните е сведено до минимум, броят им нараства, нараства растителната и животинската продукция, нараства и стопанското строителство, което на този етап е било много необходимо. Всичко това се оценява по достойнство от тогавашните ръководители на партийно и окръжно ниво. А и зооинженерът Емил Димитров имаше изключително право и основание да бъде горд с успехите си в името на доброто на народа и България.

Не минава много време и нещата в окръга и ръководството се променят. Възникват нови проблеми и нови задачи. В окръжното ръководство се е обсъждал въпросът за създаване на Окръжен селекционен център по животновъдство - София, за да може разплодната и селекционна дейност да се върши на научна основа във всяко софийско село, за да се намали безплодието и подобри породата. За това е необходим енергичен и с организаторски качества Директор. Такива качества се виждат в Емил Димитров и го назначават за директор. Той си взима за заместник ветеринарния лекар Стефанов. Ръководството на центъра създава голяма мрежа в целия Софийски окръг. Центърът осъществява селекционната дейност, включително и осеменителната и лечебната работа по животновъдство. Заедно с тази селекционна работа Димитров, подкрепен от научни работници на Селскостопанската академия, прави научни опити и събира материали в продължение на няколко години за дисертация, която успява да подготви и защити пред Специализирания научен съвет по животновъдство към Висшата атестационна комисия и получи научна степен „кандидат на селскостопанските науки“, или новото „доктор“.

И така, израстваше селекционният център, който осъществяваше цялата селекционна работа в Софийския окръг, и едновременно израстваше научно и Емил Димитров.

Личните качества на Емил Димитров не по-лошо се показаха, когато се съзерцаваха и извършваха делата на разрухата и греха на позора, който се сътворяваше от Сатаната, като повтаряха, че това, което вършат е просперитет, че това е европейско бъдеще, че това са европейски ценности и т.н. По това време го назначават за началник на новооткритата служба „Земеделие“ към Софийски градски съвет. Тя е имала за задача да ръководи и осъществява селскостопанското производство на територията на прилежащите села около София. Тогава започна да се осъществява и новата политика на ликвидиране на постигнатото в селското стопанство. Димитров, след като създава условия за работа на тази нова служба на Софийски градски съвет, разработва план как да се запази и развие оранжерийното и зеленчуковото производство, както и създаденият млечен пояс от животновъдството край София.

Новите управници от СДС му казват, че на тях не е нужен план за укрепване и развитие на това производство, а план за тяхното ликвидиране.

Въпреки протестите пред президентството, това не го спаси от уволнение. След 8 месеца без работа той става директор в земеделското стопанство Врана в гр. София, което е било подчинено на Министерския съвет и се прехвърля към Министерството на земеделието и храните.

От първия ден на неговото назначаване той прави преглед на състоянието и какви отраслови направления са развити в него. При този преглед му се набива в очите, че по списък (счетоводно) се водят 120 броя овце. Но овцете ги няма в наличност, а гледачите са тук. Те се привикват да дадат обяснение. Те повдигат рамене, но при заплаха от негова страна, че ще бъдат дадени на прокуратурата, те подхвърлят, че може би са откарани в Стрелча. На следващия ден Димитров и неговите помощници заминават за гр. Стрелча и много бързо разузнават къде се намират овцете. Връщат се в София и намират един тир и началникът на съседното военно поделение му дава двама войника с празни автомати. Сутринта рано осъмват в гр. Стрелча. Заварват овцете в кошарата. На среща се явява и пастирът на овцете. Димитров му заявява, че овцете са на Държавното стопанство Врана, София и са дошли да ги приберат. Гледачът се опъва и изважда хладно оръжие, когато двамата войника започват да ги товарят на тира. Заповядва му се да хвърли хладното оръжие и да се включи в товаренето на овцете на тира. Накрая гледачът претендирал, че една овца е негова. Димитров му дава не една, а две овце. Тирът тръгва и се прибира успешно в София и стоварва овцете в двора на стопанството Врана. Така операцията по венному е завършена успешно.

След свършването на тази операция Димитров продължава да прави преглед на стопанството и да мисли за неговото развитие. При този преглед се констатира, че стопанството има загуби за 7 милиона и 9 милиона задължения към държавата (това са големите пари на Ив. Костов). От негова страна се набелязват задачи и се разкриват всички възможни резерви при изготвяне на плана за бъдещото развитие. Всекидневно поглежда в плана на стопанството, за да види кое е главното и откъде да започне, за да излезе успешно на предни позиции. Първите успехи се явяват още през първата година на осъществявания план. На втората година те още повече нарастват и на третата стопанството става не само печелившо и загубите са възстановени, но и задълженията към държавата на четвъртата година са върнати. Тези положителни резултати вдъхновяват Димитров като на празник. Но не минало много време и радостта бързо е била помрачена, когато влизат в кабинета му отговорни началници от Министерството на земеделието и му съобщават, че директорското място е за хора от СДС. И така Димитров за втори път е уволнен от работа.

Стопанството „Врана“, което се намираше на върха на успехите, когато беше под административното ръководство на Димитров, сега бързо започна да заглъхва. Продажбата и изчезването на 1/3 от птиците, овцете, кравите, свинете и др., бързо го довеждат до губещо стопанство. Врана е отново във фокуса на Министерството на земеделието и храните. Равносметката е ясна - при новото ръководство Стопанство Врана е отново с лоши резултати. Какво да се прави? Министерството на земеделието отново се обръща към Емил Димитров и го назначава за директор на Врана. Опитът и знанията, които кандидатът на науките по селско стопанство Димитров имаше, много му помагат. Но точно когато стопанството Врана е било изправено от Димитров втори път на крака и вече не е губещо, но не е и печелившо, новият министър на земеделието Дикме му сервира становището си, че това директорско място е за човек от ДПС. Уволняват Емил Димитров за трети път.

Като прочетете написаните слова за Емил Димитров, лесно и бързо ще схванете характерните черти на неговата дейност и борба. На първо място, той не крие своя комунистически мирогледен избор и не се отнася политкоректно към своите политически противници. На второ място, към характерните черти на Емил Димитров отнасяме това, че той не е окопен боец. И на трето място, намираме тази борба на Емил Димитров като актуална, защото тази актуалност липсва на много „леви“ хора. И да им вдъхнем вяра, че победата в края на краищата ще бъде наша, ще пребъде, въпреки всичко.

С тези написани думи в навечерието на неговата едногодишна кончина, искаме да отдадем дължимото уважение към нашия другар, чиито дела ни топлят и сгряват тъжните ни дни.

К. Томов

Е. Тодоров