Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб21072018

Брой 142, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68781 BGN1 GBP = 2.19023 BGN1 CHF = 1.68287 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) Президентът Румен Радев: България затвърди мястото си на най-периферна страна в ЕС

Президентът Румен Радев: България затвърди мястото си на най-периферна страна в ЕС

Президентът Румен Радев: България затвърди мястото си на най-периферна страна в ЕС

Бъл­гар­с­кото правител­с­тво някак си се хвърли изцяло във вън­ш­ната политика и се пос­вети на Запад­ните Бал­кани, но загърби важни, мога да кажа взривоопасни, процеси вътре в страната, посочи дър­жав­ният глава

В изк­лютилено критично изказ­ване дър­жав­ният глава Румен Радев даде оценка за отминалото вече бъл­гар­ско европ­ред­седател­с­тво. Пред­лагаме ви пълен­тект на словото на президента Румен Радев при отк­риването на кон­ферен­ция “Бъл­гар­с­кото пред­седател­с­тво на Съвета на ЕС — време за рав­нос­метка“

Първо искам да благодаря за поканата да отк­рия тази кон­ферен­ция, която си пос­тавя една амбициозна цел – рав­нос­метка на Бъл­гар­с­кото европейско пред­седател­с­тво. Изминаха три дни от неговия край и медиите вече бъл­ват анализи. Някои от тях обаче могат да се окажат с кратък срок на год­ност.

Защото по времето на пър­вото европейско пред­седател­с­тво на Бъл­гария се случиха критични за Европейс­кия съюз събития, самото време беше критично. Налице са цен­т­робежни сили в Съюза, които пос­тавят под въп­рос досегаш­ната му архитек­тура. А според някои европейски политици – и дори неговото същес­т­вуване.

Аз искам да изпол­з­вам случая и да благодаря на всички наши сънарод­ници, които вложиха усилия в организацията.

В логис­тичен план нашата админис­т­рация реши проб­лемите и беше на висотата на отговор­нос­тите. Получихме и стан­дар­т­ните за всяко европейско пред­седател­с­тво ком­п­лименти, но те не трябва да ни заб­луж­дават. Със­тоянието на Съюза в момента е такова, че Брюк­сел може да си поз­воли само положителни самооценки. Това не го каз­вам случайно.

Раз­бира се, ще прочетете вече в много медии за зак­риването на 78 досиета по време на нашето пред­седател­с­тво. Без да омаловажавам тези дос­тижения, все пак това нак­рая е една чинов­ническа статис­тика.

Броят на целув­ките и прег­ръд­ките, броят на европейс­ките лидери, позирали на „Моста на влюбените“, стотиците срещи и раз­работени документи, нак­рая остават статис­тика.

Онова, което ще запомни историята, е какво се случи със Съюза по време на нашето пред­седател­с­тво. Затова не искам да раз­делям и моята оценка на позитиви и негативи, както и да се впус­кам в критикуване или в хвалеб­с­т­вия.

Когато раз­г­леж­даме приоритетите на Бъл­гар­с­кото европ­ред­седател­с­тво, трябва да се абс­т­рахираме от фан­фарите за Запад­ните Бал­кани и да не допус­каме те да се раз­миват в стан­дар­т­ните за всички европ­ред­седател­с­тва приоритети като икономически рас­теж, заетост, свър­заност, дигитализация, сигур­ност, но трябва да тър­сим други отговори. Доколко приоритетите бяха изб­рани и отс­тоявани, така че да решават критич­ните за един­с­т­вото и солидар­ността на Европа проб­леми, за ней­ното бъдеще. Доколко тези приоритети бяха значими в регионален и национален план. Доколко Бъл­гария реагира адек­ватно на важни събития по време на нашето европейско пред­седател­с­тво.

Приоритетът Западни Бал­кани без­с­порно е важен. Той бе пос­ледователно прид­виж­ван. Но с течение на времето бе зад­минат от днев­ния ред на Съюза и от критично важ­ния проб­лем за обединена Европа, ней­ното един­с­тво, солидар­ност и бъдеще.

Затова днес Европа говори за миг­рацията, която пос­тавя на изпитание цен­нос­тите и бъдещето на Съюза, пос­тавя на изпитание цели дър­жави. Следим какво става тази сут­рин и с раз­витие на обс­танов­ката в Гер­мания, водещата дър­жава в Европейс­кия съюз. Миг­рацията отк­рои дъл­боки раз­ломи в Съюза, които зас­т­рашават неговото един­с­тво и отк­рояват редица инс­титуционални слабости.

Затова и Запад­ните Бал­кани останаха приоритет за София, но изпад­наха извън фокуса на обединена Европа точно заради този неин актуален дневен ред.

Събитията днес се раз­виват с такава бър­зина, че Европа сама не смогва да следва днев­ния си ред. Къде остана Бялата книга за бъдещето на Европа, която трябва да има решение поне през 2019 г. Накъде отива Европа и успяхме ли по време на нашето пред­седател­с­тво да тър­сим отговори и решение на този фун­дамен­тален проб­лем. Уви, не. Този проб­лем изис­ква истин­ско лидер­с­тво.

Над­п­реварата между ротацион­ните пред­седатели за механично зак­риване на по-голям брой досиета в условията на безидей­ност, може да доведе до зак­риване на самия Европейски съюз.

Нес­лучайно, когато обсъж­дахме с президента на Румъния Клаус Йоханес приоритетите на тях­ното европ­ред­седател­с­тво, той категорично заяви, че смята основ­ният приоритет на Румън­с­кото европ­ред­седател­с­тво да бъде бъдещето на Европейс­кия съюз. Уви, това избягна от нашето пред­седател­с­тво.

Когато анализираме приоритетите в регионален аспект, пропуск е според мен, че Дунав­с­ката стратегия не намери подобаващо място. Пов­дигам тази тема отдавна заради ней­ното значение за една по-обединена, свър­зана и прос­перираща Европа и най-вече заради значението за Северна Бъл­гария. Пропус­нахме, според мен, голям шанс, тъй като в това отношение три пос­ледователни ротационни пред­седатели – Бъл­гария, Авс­т­рия и Румъния са дунав­ски дър­жави с отношение по този проб­лем.

Организирах и специална среща на тримата президенти в Русе също по тази тема. Силно се надявам, че Авс­т­рия и Румъния, поне така се уточ­нихме с президен­тите, ще имат едно по-отговорно отношение към този регион, така важен за Бъл­гария. Всъщ­ност по „дунав­с­кия век­тор“ са най-важните икономически, тран­с­пор­тни и кул­турни връзки на Бъл­гария с Европа. За съжаление, той бе някак си недооценен и засен­чен от Запад­ните Бал­кани.

Сигур­ността и стабил­ността на Европа беше друг обявен от Бъл­гария приоритет. Но мисля, че се случиха събития, на които Бъл­гария не потърси отговор и не ги пос­тави на задъл­жително обсъж­дане по време на нашето европейско пред­седател­с­тво. Всички знаете за многоб­рой­ните политически дек­ларации за със­тоянието и бъдещето на тран­сат­лан­тичес­ката връзка, за рас­тящото икономическо нап­режение между САЩ и Европа, които дадоха ясен сиг­нал, че сис­темата на европейс­ката сигур­ност е изп­равена пред нов пов­ратен период. Дори редица европейски лидери си поз­волиха да нап­равят недопус­тими до вчера резки изяв­ления, че Европа не може да раз­чита повече на други и трябва да поеме сигур­ността в соб­с­т­вените си ръце.

Бъл­гария някак си не отчете тези дек­ларации, не пос­тави категорично въп­роса за бъдещето на европейс­ката сигур­ност и особено за европейски отб­ранителен капацитет, а остави това да се решава извън нея в един друг, много по-тесен фор­мат, който между другото способ­с­тва за раз­витието на цен­т­робежни сили в Европа.

Бъл­гария в това отношение мога да кажа, че сама стесни своя хоризонт и не видя какво се случва на запад от Запад­ните Бал­кани.

Точно по времето на нашето пред­седател­с­тво, без наше учас­тие, бе сфор­мирана нова група за военна интер­вен­ция, която включва само девет дър­жави. Редно беше Бъл­гария да пос­тави въп­роса каква е истин­с­ката цел на тази нова група, какви са критериите за покана да членуваш в нея. На какъв прин­цип бяха отп­равени покани към изб­рани дър­жави.

Сега ще кажете, да, но това е група за интер­вен­ция извън рам­ките на Европейс­кия съюз, в кризисни точки извън Съюза, нова коалиция на желаещите. Не е така. Ако прочетем внимателно нон-пейпъра на тази нова инициатива, ще видим, че тя се раз­вива изцяло извън рам­ките на общата политика за сигур­ност и отб­рана на Европейс­кия съюз. Става въп­рос за много по-дълбоки неща, за фор­миране на нова европейска стратегическа кул­тура, за обмен на разуз­навателна инфор­мация в тази нова рамка, за стратегически анализи и планирания в тази нова рамка, за обмен на дирек­тиви и док­т­рини пак в тази рамка и за съв­мес­тна под­готовка вътре в нея. Редно беше да се пос­тави въп­росът как това ще се отрази на НАТО, на ПЕСКО и най-вече на дър­жавите, които остават извън тази група.

И сега, когато вече започва да отшумява еуфорията пок­рай европейс­кото пред­седател­с­тво, пок­рай Запад­ните Бал­кани, мисля, че изп­луват нови въп­роси и тревоги за отношенията между Косово и Сър­бия, за ситуацията около Репуб­лика Македония, за реал­ната стой­ност на Софийс­ката дек­ларация.

Както пом­ним, едно ръкос­тис­кане между президен­тите на Сър­бия и Косово, с малко помощ раз­бира се, беше пред­с­тавено едва ли не почти като вече решаване на проб­лема между Косово и Сър­бия. Но само няколко сед­мици по-късно президен­тът Вучич заяви ясно, че в преговорите между Косово и Сър­бия трябва нов под­ход и че без пряката ангажираност на САЩ и Русия този проб­лем няма да бъде решен. А това е крас­норечива и трезва оценка за европейс­кото пос­ред­ничес­тво. Уви, противоречията остават и няма гаран­ция кога ще бъдат решени.

Също така, според мен, една от слабос­тите беше, че имаше амбиция за упот­реба на европейс­кото пред­седател­с­тво за вът­реш­нополитически пи-ар с всички произ­тичащи от това пос­лед­с­т­вия. Стремежът в медиите Бъл­гария да се афишира като лидер на Запад­ните Бал­кани, като пос­ред­ник във всички отношения, да се прид­вижи по време на нашето пред­седател­с­тво да отбележим прог­рес на Репуб­лика Македония по пътя към Европейс­кия съюз и НАТО доведе до някои сериозни ком­п­ромиси, които ще дават отражение върху отношенията в триъгъл­ника Репуб­лика Македония-Гърция-България.

Когато анализираме тези отношения, според мен трябва да тър­сим генезиса на новите договорни отношения между тези дър­жави. И тук трябва да отдадем дъл­жимото на премиера на Репуб­лика Македония Зоран Заев, от когото реално започ­наха новите положителни процеси. Раз­бира се, Бъл­гария съв­сем правилно оцени този нов момент и го прие, отговори на това желание за загър­б­ване на езика на омразата, на противопос­тавянето, за отвореност към интег­рацион­ните процеси. Но и Бъл­гария побърза вед­нага да сключи така дъл­гоочак­вания Договор за приятел­с­тво, доб­росъсед­с­тво и сът­руд­ничес­тво. Според мен тряб­ваше да се нап­рави една преценка на със­тоянието на тези отношения към наши дни, преценка за това, че рано или късно между Репуб­лика Македония и Гър­ция в този нов дух на отношения ще се сключи също договор и да се потърси анализ какви биха били парамет­рите на този договор, отчитайки проб­лемите между двете дър­жави.

А вместо това и да се под­готви един договор, който да отчита днеш­ните условия, побър­захме някак си да вземем дек­ларацията от 1999 г. между Репуб­лика Македония и Бъл­гария, да я префор­матираме в договор с минимални изменения. И ако сега наложим двата договора – между Гър­ция и Репуб­лика Македония и между Бъл­гария и Репуб­лика Македония, ще видим значителни раз­лики.

На първо място, договорът между Бъл­гария и Репуб­лика Македония под­лежи на промяна и денон­сиране, което допуска въз­мож­ността за обратимост на процесите.

А този между Гър­ция и Репуб­лика Македония е без­с­рочен и не търпи промяна. Гър­ция реши проб­лемите със своята иден­тич­ност, история и език на високо политическо ниво, заложени в договора, с без­ком­п­ромисни срокове и условия.

В нашия договор ние оставихме тези проб­леми да се решават от комисията, която има само правомощия в областта на историята, без да може да адресира политически процеси.

По време на нашето пред­седател­с­тво Брюк­сел определи четири условия за оценка на готов­ността на Македония за започ­ване на преговори през юни догодина. Едно от тези условия е изпъл­нението на договора между Гър­ция и Репуб­лика Македония, но нито дума за Бъл­гария. Също така, тревожно е според мен, че бъл­гар­с­ката страна без­к­ритично и без въз­ражения прие новото име Северна Македония. Нещо, което противоречи на изразяваните позиции на бъл­гар­с­кото правител­с­тво преди време. И затова продъл­жавам да нас­тоявам за тър­сене на тези допъл­нителни гаран­ции и най-вече чрез впис­ване на ангажимен­тите от договора между Репуб­лика Македония и Бъл­гария в глава 35 на бъдещата договорна рамка за процеса на преговорите между Македония и Европейс­кия съюз. Този договор, който сключихме, трябва да бъде основа, върху която да градим така, че да са невъз­можни никакви спекулации относно нашата история, териториална цялост, иден­тич­ност и език. И бъл­гар­с­ката дип­ломация следва да навакса и да отчете тези неща в преговорите за член­с­тво на Репуб­лика Македония в Европейс­кия съюз. Защото Бъл­гария и Македония са най-близките дър­жави на Бал­каните и не трябва да съз­даваме никакви пред­пос­тавки, така че между нашите две страни да има ново изкус­т­вено раз­деление.

Мога да кажа, че едно от най-големите пос­тижения на нашето европейско пред­седател­с­тво, наред раз­бира се и с всичко положително, което се случи – връщане на европейс­кия фокус върху Запад­ните Бал­кани, това е, че нашата админис­т­рация придоби поз­нания в механиз­мите на фун­к­циониране на Европейс­кия съюз и на вземане на решения. Но стана ли от това Бъл­гария по-европейска като интег­риране в европейс­ките инс­титуции и струк­тури, в механиз­мите за вземане на решения, като вземане и утвър­ж­даване на европейс­ките цен­ности в управ­лението на общес­т­вените процеси и във фун­к­ционирането на дър­жавата.

Моята преценка е, че Бъл­гария зат­върди положението си на периферна, най-периферна за Европейс­кия съюз страна и по отношение на струк­турите, и по отношение на воденето на основ­ния дебат.

Нор­мално е в процеса на под­готов­ката и провеж­дането на европейс­кото пред­седател­с­тво Бъл­гария да стане по-демократична европейска страна, с независими и ефек­тивни инс­титуции, с ясно раз­деление на влас­тите, с вър­ховен­с­тво на закона, със свобода на словото. Но това не се случи до голяма степен поради факта, че бъл­гар­с­кото правител­с­тво някак си се хвърли изцяло във вън­ш­ната политика и се пос­вети на Запад­ните Бал­кани, но загърби важни, мога да кажа взривоопасни, процеси вътре в страната. Точно когато се иска лидер­с­тво и отговор­ност, такова едно поведение може да доведе до парализа на инс­титуциите. Виж­даме, че съдеб­ната реформа така и не се със­тоя. Рефор­мата в образованието гравитира около ремонт на училища и увеличение на зап­лати, в здравеопаз­ването — около кад­рови промени. Точно по време на европейс­кото пред­седател­с­тво се регис­т­рира същес­т­вен отлив на чуж­дес­т­ранни инвес­тиции. Новият антикоруп­ционен мегаор­ган и неговите дейс­т­вия се пос­рещат с ирония и недоверие от общес­т­вото.

Така че, изпол­з­вахме ли целия този опит от работата с европейс­ките инс­титуции като под­готовка и като провеж­дане на рационални политики, тук, в Бъл­гария. Мисля, че не и причината е, че европейс­кото пред­седател­с­тво сис­тематично бе упот­ребявано за вът­реш­нополитически пи-ар и то във времена, когато протес­тите се множат, а властта не отговаря. Нещо повече, европейс­кото пред­седател­с­тво стана алиби за липса на отношение и за без­раз­личие по тези проб­леми, а дори и неудов­лет­ворението на граж­даните се пред­с­тавяше като опити за провал на европ­ред­седател­с­т­вото. Това е недопус­тимо. Това е най-лесният начин бъл­гарите да бъдат раз­колебани в европейс­ката идея.

Затова мисля, че вън­ш­ната политика не може да бъде легитимация за без­дейс­т­вие по отношение на критично важни за бъл­гар­с­кото общес­тво теми. Европейс­ката идея не може да се пар­тизира и приватизира. Трябва властта в Бъл­гария по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкус­т­вено граден образ и въз­можно най-бързо, телом и духом, да се върне в суровата бъл­гар­ска дейс­т­вител­ност.

България

Въп­реки реп­ликите между пат­риотите Каракачанов обяви: Коалицията ще се запази

Естес­т­вено, че Обединените пат­риоти ще бъдат Обединени. Това заяви в кулоарите на пар­ламента минис­търът на отб­раната Красимир Каракачанов, к…

Прочети още:

Loading...

Икономика

Жътвата на есенниците изостава

Жът­вата на есен­ниците изос­тава

Пад­налите валежи въз­п­репят­с­т­ваха жът­вата на някой есенни кул­тури в страната. Пуб­ликувани оператив­ните данни на екс­перти на МЗХГ към 12.07.20

Прочети още:

Loading...

Култура

Представят спасените бойни знамена на Българската армия

Пред­с­тавят спасените бойни знамена на Бъл­гар­с­ката армия

Изложбата в националния военнисторически музей се посвещава на 140 години от създаването на Българската армия и 100 години от края на Първат...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Земеделие

Чумата продължава да мори стадо след стадо

Чумата продъл­жава да мори стадо след стадо

Вторично огнище пламна в гр.Болярово, има заповед животните да бъдат ликвидирани

Със заповед на изпъл­нител­ния дирек­тор на Бъл­гар­с­ката аген­ция…

Прочети още:

Loading...